Добивът на въглища остава водещ за държавното предприятие "Мини Марица-изток". Но установяването на количества от редкоземни елементи ще разкрие нови перспективи пред дружеството. Това каза министърът на енергетиката Жечо Станков пред журналисти в кулоарите на провеждащата се днес в столичния "Гранд хотел Милениум София" кръгла маса "Financing the Stone", с организатор PRISM.
"Посещавайки "Мини Марица-изток" в петък, включително и ТЕЦ "Марица изток 2", видях огромните количества от глини и друг вид земни маси, иззети в дълбочина от 70 метра, преди да достигнем до въглищните пластове. Няма как в тези пластове да няма и други подземни богатства", каза министър Станков.
По негова информация вече се работи и се развиват проекти за употребата на различната по вид иззета глина. Това, според него, може да доведе до разкриването на допълнителни икономически дейности в региона и работни места.
В отговор на въпрос на БТА за потенциала за обогатяване на рудите, министър Станков отговори, че е практика металните полезни изкопаеми да напускат територията не само на България, но и на Европа заради химическия способ на извличане, който често не е позволен на територията на ЕС.
Затова, по думите му, се налага необогатените метали да достигнат първо до Африка и след като се обогатят, да се върнат на територията на Европа.
"Но е важно да се каже, че перспективите на Маришкия басейн са естествено добивът на въглища, където чрез регулирания пазар гарантираме поне 10 млн. тона въглища за обезпечение на домакинствата, а от друга страна възможността за редкоземни елементи, ако се установят на територията на мината, да дадат бъдещи перспективи пред комплекса", обобщи министър Станков, припомняйки, че след 1 юли държавната енергетика ще е тази, която ще подсигурява с енергия българските домакинства.
Според изнесената информация от Леонид Ганозлиев, ръководител на отдела за инвестиции в "Мини Марица-изток" и участник в кръглата маса, минали проучвания са установили наличието на елементи като неодим, церий, лантан и итрий. Те обаче са констатирани при единични геоложки проби и присъствието им и икономически потенциал не са достатъчно изследвани, защото фокусът е бил въгледобивът, каза Леонид Ганозлиев.
“През 2011 и 2013 г. е финансирано изследване от Министерството на образованието и науката, проведено от Геологическия институт при БАН, което на единични проби са изследвани лантаноидите и тези редкоземни елементи, които са интересни на цялата аудитория. В различните глини се вижда концентрацията на лантаноидите и на редкоземните елементи, спрямо кларковото ниво за седиментни скали. Най-голяма е концентрацията на итрий, лантан, церий и естествено скандий", обясни той.
Според него черната и жълтата глина от комплекса се характеризират със значително по-високи концентрации на редкоземни елементи итрий и скандий от близо 2 до 3 пъти.
"Това ги прави интересни като потенциален източник за добив на тези елементи", посочи Леонид Ганозлиев и отбеляза, че редица държави вече правят преоценка на затворени находища, на отработен материал и на отпадни продукти от добива, в търсене на концентрат на редкоземни и критични елементи.
Наред с посочените установени елементи при проучванията, в глините от комплекса са изолирани още и следните минерали с концентрация между 2 и 5 по Кларк и над 5 по Кларк: телур, сребро, рений, берилий, паладий, волфрам, молибден, галий, мед и цинк.
Установени са и завишени концентрации на рений и телур и в пепелите от ТЕЦ "Марица изток 2" и на ТЕЦ "Брикел", добави още Леонид Ганозлиев.
Редкоземни и критични минерали се съдържат и в рудничните води. Във водата, където протичат интензивни окислителни процеси, са открити никел, молибден, ванадий, кобалт, берилий, галий, итрий, йод и германий. Високо съдържание при пробите е установено на литий. А в органичното вещество на въглищата са свързани следните елементи и примеси: германий, арсен, сребро, молибден. В неорганичното минерално вещество на въглищата - берилий, цирконий, олово, кобалт, скандий, цинк, манган, титан и други елементи.