Доходността по японските държавни облигации се покачва близо до 30-годишен връх от почти 3 на сто на фона на инфлационни и фискални опасения

Доходността по 10-годишните японски държавни облигации е на път да достигне 3 на сто за първи път от средата на 90-те години, което показва как инфлацията, нарастващите опасения за държавните финанси и очакванията за паричната политика променят пазар, дълго време характеризиран от ниски лихвени проценти, съобщава Ройтерс.
Доходност от 3 на сто по 10-годишните японски държавни облигации допреди скоро изглеждаше практически немислима след повече от десетилетие на мащабни покупки на държавен дълг от Японската централна банка („Банк ъв Джапан“/Bank of Japan), които поддържаха лихвените проценти в страната изкуствено ниски.
Сега, когато кризата в Близкия изток засилва опасенията от глобална инфлация и натискът върху „Банк ъв Джапан“ да ускори повишаването на лихвите нараства, доходността се повишава до исторически равнища по цялата крива на японските държавни облигации.
Въпросът пред инвеститорите е дали рязкото покачване на доходността, при което доходността по 10-годишните облигации се е увеличила повече от три пъти за две години, отразява нарастващия фискален натиск или е естествена последица от възстановяването на инфлацията и икономическата активност. Това поражда и глобален въпрос - дали по-високата доходност по японските държавни облигации ще привлече обратно японски капитали, които в продължение на десетилетия са важен източник на финансиране на пазарите на американски и европейски държавен дълг.
Последното повишение на доходността по японските държавни облигации отразява ръста на заплатите и инфлацията, както и опасенията за големия обем нов държавен дълг и разходите на правителството, посочи Шоки Омори, главен стратег за пазара на облигации в Япония в „Дойче банк“ (Deutsche Bank).
„Доходността, която включва премия за фискален риск, сама по себе си е форма на пазарна дисциплина по отношение на бъдещите държавни разходи“, заяви Омори.
„Това е нормализиране с предупредителен знак, а не криза“, заяви той. „След като „Банк ъв Джапан“ предприеме необходимите действия и се изясни крайният лихвен процент, очакваме 3 на сто да се превърне в нивото, около което започват да преобладават покупките при спад на цените спрямо продажбите, движени от инерцията“, допълни той.
Доходността по 10-годишните облигации се повиши за седма поредна сесия във вторник, достигайки 2,945 на сто - най-високото равнище от септември 1996 г.
В краткосрочния сегмент доходността по 5-годишните облигации достигна рекордно високо ниво, а тази по 2-годишните облигации - 31-годишен връх, след като очакванията, че централната банка ще повиши лихвите още следващия месец, се засилиха.
Взаимодействието между йената и облигациите
Инфлационният натиск и йената, която се задържа близо до най-ниското си равнище от близо четири десетилетия, оказват натиск върху централната банка да ускори повишаването на лихвените проценти, като „Банк ъв Джапан“ е подложена на критики, че изостава с нормализирането на паричната политика, което включва постепенно намаляване на огромния ѝ портфейл от японски държавни облигации.
Връзката между поевтиняването на йената и облигационния пазар може да се засили, ако инвеститорите възприемат покачването на доходността по японските държавни облигации като негативен сигнал, коментира Цуйоши Уено, главен икономист в „Ен Ел Ай Рисърч Инститют“ (NLI Research Institute) 
„Преминаването на доходността над 3 на сто има символично значение - ако вниманието на пазара се насочи към базисната инфлация и фискалните опасения, натискът за продажби на йената може да се засили“, каза Уено.
Разпродажбата на японски държавни облигации привлече внимание, тъй като голямата задлъжнялост на страната я прави особено уязвима при повишаване на разходите по обслужването на дълга. Търсенето на 10-годишни японски държавни облигации на проведен в началото на месеца аукцион беше най-слабото от година насам.
Откакто встъпи в длъжност през октомври, министър-председателят Санае Такаичи провежда политика на растеж, основана на инвестиции в стратегически отрасли. Тези разходи, както и планираните данъчни съкращения, засилиха опасенията, че Япония може да влоши и без това несигурното си финансово положение, като държавният дълг надхвърля 200 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).
Равнището от 3 на сто може да се окаже само междинен етап
„Несигурността около фискалната и паричната политика остава висока, а бързо възстановяване на търсенето от страна на инвеститорите е малко вероятно“, заяви Наоя Хасегава, главен стратег за облигационния пазар в „Окасан Секюритис“ (Okasan Securities), в бележка до клиенти. „Има сравнително голяма вероятност (нивото от) 3 на сто да се окаже само междинна стъпка“, допълни той.
Пазарите ще следят дали доходността ще продължи да се повишава, което би подкрепило йената заради нарастващата разлика в лихвените проценти, или напротив - дали това ще засили опасенията за състоянието на японските държавни финанси.
Япония не е единствената страна, в която облигационният пазар изпитва напрежение. На фона на липсата на изгледи за край на конфликта между САЩ и Иран и високите цени на петрола доходността по държавните облигации на САЩ, Германия и Франция в понеделник достигна многогодишни върхове заради нарастващите очаквания за инфлация и затягане на паричната политика от централните банки.
Продължилите години наред почти нулеви лихвени проценти в Япония са създали буфер, който помага на страната да поеме последното рязко покачване на доходността по облигациите, посочва Такуджи Окубо, управляващ директор и главен икономист в „Джапан Макро Адвайзър“ (Japan Macro Advisor).
Ефективният лихвен процент в страната все още е едва около 1,07 на сто, като би се повишил до 1,32 на сто, ако „Банк ъв Джапан“ увеличи основната лихва до 1,5 на сто през фискалната 2027 година.
„Японското правителство разполага с време, за да приведе държавните финанси в ред“, каза Окубо. „Според мен има други страни, които са в много по-тежко положение от Япония“, допълни той.