Гершензон обяви, че целта на посещението ѝ е да се обмисли и бъдещо сътрудничество между бизнеса и научната среда. Тя притежава над 30-годишен опит в проучвания за космически разработки. Пред ректора на университета проф. д-р Христо Бозов тя посочи, че дружеството може да предостави съоръжения, които да трансферират специфична информация, но едно от най-важните неща е да има обучени кадри, които да преподават на студенти за това как да използват тази техника.
На срещата присъстваха и д-р Веселин Василев от Клъстер АЕРО – космически технологии, изследвания и приложения (CASTRA) и проф. Сотир Сотиров, ръководител на лабораторията по интелигентни системи към университета. Всички участници в срещата се обединиха в обща идея - студентите да имат възможност и достъп до реална обучителна среда относно трансформирането на информация от сателит във време най-близко до реалното. В подобно обучение могат да бъдат обхванати не само студенти, но и ученици.
На въпрос от страна на проф. Бозов дали може да се създаде специалност, свързана със сателитните изображения и изкуствен интелект, д-р Веселин Василев от CASTRA каза, че може да се направи съвместна магистърска програма в университета или курс, както и да се интегрира във вече съществуваща специалност. "Пред нас стоят три възможности. Първата от тях е следдипломна квалификация, втората е магистърска програма с работно заглавие "Сателитни изображения и изкуствен интелект" и на трето място - лятна академия за деца", каза проф. Бозов.
По време на срещата бяха обсъдени възможности за съвместно участие в програми за финансиране. След срещата Олга Гершензон разгледа университетския суперкомпютър, който е с 64 000 ядра. За него до сградата на лабораторията, в която се намира, е прекарана оптична свързаност, позволяваща връзка с университетската мрежа и независим достъп с пропускателна способност 10G.