Държавите членки на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) одобриха нов договор, наречен Договор за промишления дизайн от Рияд, в знак на признание към града, който беше домакин на заключителния етап от преговорите, продължили двадесет години, съобщиха от Патентното ведомство на България.
Страната ни беше представена от българския посланик в Рияд Любомир Попов, заместник-ръководителя на мисията Върбан Бенишев, първия секретар и ръководител на "Служба по търговско-икономически въпроси" Петър Мойсов и заместник-председателя на Патентното ведомство Мая Филипова-Демирева.
В речта си в края на дипломатическата конференция, чийто домакин беше Кралство Саудитска Арабия в Международния конферентен център "Крал Абдул Азиз" в Рияд от 11 до 22 ноември 2024 г., генералният директор на СОИС Дарен Танг заяви, че "договорът - вторият, приет от държавите членки през тази година, е не само победа за дизайнерите, но и благо за многостранното сътрудничество".
Д-р Ал Свайлем, председателстващ конференцията каза, че "името "Договор за дизайн от Рияд" отразява ключовата роля на Саудитска Арабия като мост между културите и център за подкрепа на глобални инициативи". "Приемането на този договор е историческо постижение, което подчертава сътрудничеството и приноса на Саудитска Арабия към международната рамка за интелектуална собственост. Той открива нови възможности за сътрудничество между държавите членки. Този договор ще положи основите на жизненоважни правни рамки, които са в полза на дизайнерите и подпомагат иновациите и творчеството в световен мащаб", посочи още д-р Ал Свайлем.
Новият договор, който е 28-ят по ред за СОИС, има за цел да рационализира глобалната система за закрила на промишлени дизайни, като направи по-лесно, по-бързо и по-достъпно за дизайнерите да защитават своите произведения на родните пазари, както и в чужбина, изтъкват от Патентното ведомство.
Предимства на Договора за дизайн от Рияд
Дизайните стимулират избора на потребителите, като правят продуктите привлекателни за тях. Те са бизнес активи, които увеличават пазарната стойност на даден продукт и осигуряват конкурентно предимство. Договорът от Рияд ще улесни значително регистрацията на произведенията на дизайнерите, особено на по-малките дизайнери и микро, малките и средните предприятия.
Днес процесът за защита на промишлени дизайни е различен в различните държави, отбелязват от Патентното ведомство. В някои от тях дизайните се заявяват като "регистрирани дизайни". Системите за регистрация могат да включват разглеждане на заявките за дизайн от ведомството по интелектуална собственост, което включва процедури, които са различни в различните държави. В други юрисдикции дизайните се защитават по силата на патентното право като "патенти за дизайн", които обикновено се издават само след задълбочено проучване на заявката за дизайн от ведомството по интелектуална собственост.
Освен това дизайнерите обикновено трябва да спазват процедурите за подаване на заявки, определени от ведомството по интелектуална собственост на страната, в която търсят закрила. Тъй като правата върху дизайни са териториални и по този начин са ограничени до държавата или региона, в който е получена закрилата, дизайнерите трябва да преминат през една и съща процедура във всяка държава или регион, където желаят да защитят своите дизайни.
Договорът от Рияд ще спомогне за това рамката на процедурите за закрила на дизайни да стане по-предвидима, а самите процедури – по-малко сложни и по-достъпни. За дизайнерите ще бъде по-лесно да подават заявки в няколко различни юрисдикции.
За влизането в сила на договора са необходими 15 договарящи се страни.
България подписа само заключителния акт от дипломатическата конференция, който няма правно-обвързващо действие за държавата ни.
Заключителната реч на генералния директор на СОИС Дарен Танг от Дипломатическата конференция за промишления дизайн в Рияд (Видео)
Съобщението е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.