Една четвърт от фирмените фактури в България не се плащат в срок, сочи изследване

Средният срок за плащане на фактури от компаниите в България е над 30 дни, а около 25 на сто от фактурите не се плащат в договорения срок. Това е основният извод от четвъртото издание на „Индекс и рейтинг за сложност при събиране на вземания“, изготвен от застрахователя на търговски кредити „Алианц Трейд“ (Allianz Trade). Изследването оценява доколко лесно компаниите могат да съберат дължимите им вземания в 52 държави, които представляват 90 на сто от световния брутен вътрешен продукт и световната търговия.
Въпреки това по-голямата част от забавените плащания в крайна сметка се събират успешно.  Пазарът на събиране на вземания е добре развит с много компании, предлагащи услуги по извънсъдебно събиране. Общата платежна култура е определена като „относително добра“, но със системни закъснения. Що се отнася до съдебните производства, експертите отбелязват, че макар да няма съществени отклонения от практиките в други държави от Европейския съюз (ЕС), процедурите са бавни, разходите са значителни, а самото изпълнение на съдебни решения може да бъде проблематично. Поради тези фактори извънсъдебното събиране е силно препоръчително като първа стъпка. В същото време обявяването на несъстоятелност е най-неефективният механизъм за събиране на вземания в България. Често производствата приключват без никакви постъпления за кредиторите, особено за необезпечените. 
Според мониторинга на експертите най-проблематични по отношение на събираемостта на вземанията остават сектори като строителство, транспорт, агробизнес, текстил, горива и храни и засягат най-тежко малки и средни фирми.
Според доклада събирането на вземания от компании в България е с индекс „високо“ ниво на сложност. С това страната ни получава оценка 40 (по скала 0–100, където 100 е най-висока сложност) и така попада в групата на „високо“ ниво на сложност заедно с още 14 държави. За сравнение, 8 икономики, включени в изследването, попадат в червената зона на „критичен“ риск, 11 - в тази на „много високо“ ниво на сложност, а останалите 18 - в най-малко проблематичната „значително“. 
Освен информация за ситуацията в страната изследването дава и някои предупредителни индикации за българските компании, които са експортно ориентирани. От класацията те могат да предвидят къде могат да срещнат потенциални затруднения в събирането на вземанията си. При преглед на държавите, към които е насочен най-големият поток на българския износ, става ясно, че най-трудно би било събирането на вземанията от партньори в Китай, Индия, САЩ и Чехия. Най-безпроблемна изглежда прогнозата за традиционната експортна дестинация Германия, която има индекс 30 и заедно с Нидерландия е с най-благоприятна позиция в цялата класация. С повишено внимание българските компании трябва да подхождат и при сделки с контрагенти в Италия (индекс 46) и Турция (индекс 45), също популярни експортни партньори за родния бизнес.
„Актуалният индекс на „Алианц Трейд“ може да даде добър превантивен ориентир на българските компании, но истината е, че при напрегнатата и динамична икономическа ситуация на глобално ниво, това не е достатъчно. Нашите данни сочат, че фалитите на глобално ниво продължават да растат за пета поредна година - с 6 процента ръст за 2025 г. и очакван ръст от 3 на сто за 2026 г. Практиката ни показва, че български компании срещат затруднения със събиране на вземания дори от партньори в Нидерландия, която има най-благоприятния индекс. Затова застраховката на търговски вземания и то от надежден доставчик с международна мрежа остава доказаният инструмент за защита без значение от размера на компанията“, обяснява Камелия Попова, управител на „Юлер Ермес“ (Euler Hermes) за България, която вече развива дейност под търговската марка „Алианц Трейд“, цитирана в съобщението. 
Данните от изследването показват още, че 48 на сто от международните търговски вземания са в държави с „много висок“ риск (22 на сто) или „критичен“ риск (26 процента) от сложност на събирането. В сравнение с 2022 г. това представлява увеличение от 1 пункт, но е значително в парично измерение - 1,1 трилиона долара поради нарастването на световната търговия.