Ефектът върху цената на петрола ще зависи от продължителността на конфликта в Близкия изток, посочват анализатори пред в. „Нешънъл“

Цените на петрола вероятно ще скочат при отварянето на пазарите в понеделник след атаката на САЩ и Израел срещу Иран, но дългосрочното въздействие ще зависи от продължителността на конфликта, заявяват анализатори пред базираното в ОАЕ издание „Нешънъл”.
Вандана Хари, главен изпълнителен директор на базираната в Сингапур „Ванда Инсайтс” (Vanda Insights), очаква цените да скочат до 80 долара за барел, ако войната се ограничи до „импулсивна реакция” и приключи до понеделник.
Суровият петрол тип Брент, който е еталон за две трети от световния петрол, поскъпна с 2,87 процент до 72,87 долара за барел в петък, докато американският суров петрол тип West Texas Intermediate приключи сесията с ръст от 2,78 процента до 67,02 долара за барел.
„Цените на петрола ще отбележат първоначален скок при отварянето на пазара в понеделник“, каза Амро Закария, стратег на световните финансови пазари и основател на „Киото Нетуърк” (Kyoto Network) и „Мадарик Венчърс” (Madarik Ventures). „Ако ударите приключат бързо, очаквам цените да се върнат надолу, тъй като пазарът е пренаситен”, отбеляза той. По думите му най-лошият сценарий би бил, ако ударите преминат в продължителна война. В такъв случай е възможно 20 процента от световните доставки да не могат да стигнат до пазарите, което може да тласне цената по-близо до границата от 100 долара.
През последните дни пазарите включиха известна рискова премия в цената на петрола, отбеляза стратегът на банка Ю Би Ес (UBS) Джовани Стауново. „Сега участниците на пазара ще следят преди отварянето на търговията, дали потоците от петрол ще бъдат нарушени или не“.
Около една пета от общото дневно потребление на петрол в света или приблизително 20 милиона барела, преминава през Ормузкия проток. По-рано този месец Иран затвори за кратко части от пролива, заради „предпазни мерки за сигурност“ при военноморски учения.
Робин Милс, главен изпълнителен директор на „Камар Енерджи” (Qamar Energy) допусна, че Израел може да е разширил целите си при последните удари, включвайки енергийната инфраструктура на Иран. Информацията за експлозии в Харг и Дезфул може да означава удари срещу петролни съоръжения, обясни той. 
Иран е източник на около четири процента от световните доставки на суров петрол, по-голямата част от които са предназначени за азиатските пазари, като Китай е най-големият му клиент. Въпреки че санкциите значително отслабиха производството в страната, ОПЕК го оцени на около 3,5 милиона барела на ден през 2025 г.
„Лъвският пай от иранския износ отива за Китай, така че те (китайците) биха били най-засегнати. Но в същото време Китай има здравословно ниво на запаси, така че няма да се сблъска с краткосрочен недостиг на доставки“, посочва анализаторът от независимата консултантска компания “Кплер” (Kpler) Амена Бакр.
Очаква се осем производители от ОПЕК+ да проведат среща в неделя, по време на която да обсъдят въздействието на атаките срещу Иран.
Преди операцията срещу Иран “Кплер” предвиждаше увеличение на добивите на страните от ОПЕК+ със 137 000 барела на ден. Сега обаче групата може да обмисли по-голямо увеличение, ако има риск за доставките, изтъква Бакр. 
Според Робин Милс енергийните производители от Персийския залив вече са се позиционирали, така че да смекчат рисковете за доставките. „Саудитска Арабия, ОАЕ и др. вече увеличиха производството, за да покрият евентуални прекъсвания. Те могат да заменят по-голяма част от иранския износ, разбира се, стига да няма прекъсвания (на доставките) в Персийския залив“, подчерта той.