ЕК прогнозира забавяне на икономическия растеж на България и нарастване на бюджетния дефицит през тази и следващата година на фона на конфликта в Близкия изток


Европейската комисия (ЕК) прогнозира забавяне на растежа на българската икономика през 2026 година и нарастване на бюджетния дефицит през тази и следващата година. Това става известно от пролетната макроикономическа прогноза на ЕК, публикувана днес.
След икономически растеж от 3,1 на сто за 2025 година, ЕК ревизира в низходящата посока очакванията си ръст на брутният вътрешен продукт (БВП) на България за 2026 година, очаквайки растеж ит 2,5 на сто. Това представлява понижение с 0,2 процентни пункта спрямо есенната макроикономическа прогноза на ЕК от ноември миналата година, когато очакванията бяха за ръст от 2,7 на сто. Според прогнозата БВП на България ще нарасне с 2,2 на сто през 2027 година, което е повишение на очакванията с 0,1 пр. п. спрямо прогнозата от миналата година.
Според пролетната макроикономическа прогноза на ЕК годишната инфлацията у нас, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще се ускори до 4,2 на сто през тази година, след което ще намалее до 2,6 на сто през 2027 година. За сравнение, в есенното издание на прогнозата ЕК очакваше инфлация от 2,9 на сто и 3,7 на сто съответно за тази и следващата година.
Според документа, основен фактор за ускоряването на инфлацията през тази година ще бъдат по-високите енергийни цени, свързани с конфликта в Близкия изток, както и поскъпването на храните
След като бюджетният дефицит на България достигна 3,5 на сто от БВП на начислена основа през 2025 година, ЕК очаква през 2026 година дефицитът да нарасне до 4,1 на сто и до 4,3 на сто през 2027 година.
През април Международният валутен фонд обяви, че очаква икономиката на България да нарасне с 2,8 и 2,5 през тази и 2027 г, като инфлацията според Фонда се очаква да бъде съответно 3,8 и 3,7 на сто.
Според документа по-високите разходи за социални разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната и вътрешната сигурност, са довели до трайно увеличаване на дефицита от 2022 г. насам. Допълнително влияние са оказали и държавните инвестиции в „Български енергиен холдинг“, които са допринесли с приблизително 0,3 на сто за дефицита през 2025 година.
От ЕК отбелязват, че след оставката на правителството в края на 2025 г. България функционира в условията на удължителен бюджет до крайната дата на настоящата прогноза. В този контекст и при липса на новоприети мерки се очаква разходите да продължат да надвишават приходите, се посочва в документа.
ЕК очаква публичните инвестиции да останат относително стабилни през целия прогнозен период, подкрепени от ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г., както и от засиленото усвояване на други средства от ЕС и някои планирани доставки на отбранително оборудване през 2027 г. Натискът от страна на заплатите в публичния сектор се очаква да отслабне, въпреки че увеличенията ще останат по-високи в сравнение с тези в частния сектор, се отбелязва в прогнозата.
ЕК прогнозира, че държавният дълг като дял от БВП ще нарасне от 29,9 на сто през 2025 година до 32,3 на сто през тази година и до 35,5 на сто през 2027 година.
Европейската комисия очаква конфликтът в Близкия изток да окаже негативно влияние върху икономическата активност през 2026 г., тъй като по-високите цени на енергията ограничават покупателната способност на домакинствата и отслабват доверието на потребителите.
Публичното потребление се очаква да продължи да подкрепя икономиката, макар и с по-умерен темп. Частните инвестиции също се очаква постепенно да се забавят спрямо високите нива от 2025 г.
Според прогнозата растежът на заплатите ще се забави през следващите две години. След увеличение на компенсацията на един нает с 10,4 на сто през 2025 г., ръстът се очаква да се понижи до 5,7 на сто през 2026 г. и 4,3 на сто през 2027 г.
Пазарът на труда обаче се очаква да остане напрегнат. Безработицата е достигнала исторически минимум от 3,5 на сто през 2025 г., а недостигът на работна ръка продължава в сектори като промишлеността, строителството, образованието и здравеопазването. ЕК прогнозира безработицата да достигне 3,7 на сто през 2026 година и 3,9 на сто през 2027 година.