ЕК: В проектобюджета на ЕС за 2026 г. има ограничени средства за непредвидени събития или нови инициативи

Ограничените средства, оставащи в проектобюджета на ЕС за 2026 г., на практика не оставят място за допълнителни непредвидени събития или нови инициативи. Това посочва Европейската комисия в публикуваната си днес оценка на финансовия план на Общността за догодина. 
В проектобюджета на ЕС за 2026 г. са заложени бюджетни кредити в размер на 193,3 млрд. евро за поети задължения и 192,2 млрд. евро за плащания, включително специални инструменти. Така до тавана на плащанията остават 18,4 млрд. евро, според доклада на ЕК. 
Изпълнението на програмите, предвидени за 2021-2027 г., в предпоследната година на многогодишната финансова рамка (МФР) вече достига скорост, което води до значително увеличение на нуждите от плащания, отбелязва Еврокомисията, уточнявайки, че това отговаря на наблюдаваното в динамиката и на предишните многогодишни периоди. 
Текущата МФР обаче съвпадна с пандемията от КОВИД-19, енергийна криза, завръщането на войната в Европа и нарастващо напрежение на глобалната сцена, наред с други фактори. Според ЕК в тази среда на висока несигурност и геоикономическа нестабилност бюджетът на ЕС показва гъвкавост при справянето с посочените процеси, но същевременно демонстрира и ограниченията на средствата, налагащи средносрочно преразглеждане. 
Като приоритети в насочването на финансирането за 2026 г. Еврокомисията посочва продължаващото финансово подпомагане на Украйна, засилването на капацитета на отбранителната промишленост, запазване на ангажиментите по глобални партньорства и хуманитарни инициативи, включително за сирийските бежанци в Турция и по нов финансов пакет за Палестина в размер на 1,6 млрд. евро за периода 2025-2027 година.
ЕС е изправен пред безпрецедентни предизвикателства в областта на сигурността, на които трябва да се отговори спешно, включително чрез бързото приемане на предложената Програма за европейската отбранителна промишленост (EDIP), която има за цел да укрепи конкурентоспособността и способността за реагиране на европейската отбранителна технологична и промишлена база и да гарантира наличието и доставките на отбранителни продукти, подчертава ЕК. С цел да се повишат отбранителните способности на страните членки инструментът "Действия за сигурност в Европа" (SAFE) трябва да даде възможност на Комисията да предостави на държавите от Общността заеми в размер на 150 млрд. евро, обезпечени от бюджета на ЕС, които ще бъдат на разположение до 31 декември 2030 година.
Еврокомисията предлага целенасочени изменения на регулаторната рамка на фондовете на политиката на сближаване, за да бъдат приведени инвестиционните приоритети в съответствие с променящия се икономически, социален и геополитически контекст, с целите в областта на климата и околната среда, като същевременно се въведе по-голяма гъвкавост и стимули, за да улесни бързото разпределение на ресурсите и се ускори изпълнението на програмите.
Средносрочният преглед предоставя на страните членки възможности да се възползват от еднократно предварително финансиране и по-високо съфинансиране от ЕС, като пренасочат ресурсите за периода 2021-2027 г. към новите приоритети на Съюза в областта на конкурентоспособността, отбраната, достъпните жилища, устойчивостта на водите и енергийния преход, уточнява ЕК. Свързаните с това програмни изменения трябва да бъдат представени преди края на 2025 г., за да може допълнителното предварително финансиране да бъде изплатено през 2026 г., като очакваното нетно отражение върху бюджета е 4,1 млрд. евро.
Същевременно през 2026 г. приключва и финансирането по инструмента за възстановяване от ковид пандемията NextGenerationEU, част от който е и Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility – RRF) с очаквани големи плащания, които да продължат да подсигуряват значителна подкрепа на европейската икономика, посочва ЕК. Тези плащания се финансират чрез заеми на капиталовите пазари.
Поради повишаването на лихвените проценти, настъпило след първоначалното договаряне на МФР през 2020 г., което засегна всички емитенти, се отчитат по-високи разходи за финансиране в сравнение с първоначално планираните в бюджета, според експертите в Брюксел.