Екологичните проблеми в Европа са генерирали загуба за 162 млрд. евро за периода 2021-2023 г., показва нов доклад

Екологичната ситуация в Европа се влошава с бързи темпове и вече е причинила загуба на стойност 162 милиарда евро само в периода 2021-2023 г., се посочва в доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС).
В документа се отбелязва, че Европа е континентът с най-бърз темп на глобално затопляне в света. Климатичните промени засягат сигурността, общественото здраве, екосистемите, инфраструктурата и икономиката. По данни на агенцията екстремните метеорологични и климатични явления са довели до икономически загуби за ЕС в размер на около 738 милиарда евро за периода от 1980 до 2023 г., като само за последните три години щетите са над 162 милиарда евро.
Загубите между 2020 и 2023 г. са били два и половина пъти по-високи в сравнение с цялото предходно десетилетие. Пример за това е Словения, където наводненията през 2023 г. са довели до спад на брутния вътрешен продукт с 16 на сто. Според Европейската централна банка 72 на сто от производителите на стоки и услуги в ЕС зависят от природни ресурси.
За България се споменава, че заедно с Румъния и Унгария отчита през 2022 г. спад на добива на царевица с 50 или дори 60 на сто заради сериозната суша през пролетта и лятото.
 Между 2000 г. и 2023 г. средно над 69 000 квадратни километра обработваема земя са били засегнати от суша всяка година в ЕС-27.
"Файненшъл таймс" цитира изпълнителния директор на ЕАОС, според когото климатичните предизвикателства застрашават конкурентоспособността, просперитета, сигурността и качеството на живот в Европа.
В доклада се посочва още, че биоразнообразието в сухоземните и водните екосистеми намалява в резултат на производството и потреблението на континента. Около 70 на сто от почвите са деградирали, а 62 на сто от водните басейни са в лошо екологично състояние. Повечето от заложените цели на ЕС за ограничаване на климатичните промени до 2030 г. няма да бъдат постигнати.
Авторите на проучването подчертават, че стабилизирането на екологичната ситуация изисква значително намаляване на емисиите на парникови газове. Според тях до 2100 г. балансът между отделянето и поглъщането на газовете трябва да достигне нулево равнище.
В предишни анализи бе изчислявано, че средното глобално затопляне за периода 2014-2023 г. е 1,19 градуса по Целзий, като ускорението през последното десетилетие е безпрецедентно – 0,26 градуса по Целзий. Учените обясняват този процес с високите нива на емисии и с намаляването на охлаждащия ефект на аерозолите.