"Недостигът на повърхностни води е най-големият риск за икономиката на еврозоната", обясняват от банката.
Екстремните горещини могат да доведат до "каскадни ефекти" - липсата на повърхностни води намалява селскостопанските добиви, забавя производството и увеличава разходите, ограничава водноелектрическата енергия и речния транспорт, според заключенията от проучването.
Отчита се, че реалното или предполагаемо влошаване на качеството на водите вече е причинило рязък спад в туристическите посещения в определени региони, генерирайки икономически загуби, оценени на над 100 милиарда евро годишно.
Авторите на проучването изчисляват също, че 72 на сто от предприятията в еврозоната са критично зависими от ресурси, които природата предоставя - питейна вода, храни (риба, плодове и др.), дървесина, суровини и др.
Селското стопанство е най-уязвимият сектор в случай на продължителна суша, като до 30 на сто от производството му е застрашено в южните региони на валутния съюз спрямо 12 на сто във Финландия, пише в проучването.
Южна Европа е най-силно засегната, но рискът нараства и в Централна и Северна Европа, като екстремните горещини засягат вече и части от Шотландия и Нидерландия, пише в проучването.
ЕЦБ отчита, че сушите вероятно ще доведат до покачване на цените на водата и храните, като по този начин се подхранва инфлацията.
Посочва се и за съществен риск пред финансовата стабилност, тъй като над 1,3 трилиона евро банкови заеми са отпуснати в сектори, силно уязвими от сушата.
"От съществено значение е рисковете, свързани с природата, да се включват в рамките за оценка на финансовия риск, особено тези, свързани с водните ресурси", обобщават икономистите от ЕЦБ.