Електро специалисти, механици, химици, технолози и дизайнери търси великотърновската фирма "Аглика Трейд", каза съсобственикът ѝ Мая Петкова
По време на ковид кризата фирмата създава един от патентованите си продукти. В "Аглика Трейд" изработват високотехнологично природосъобразно облекло за многократна употреба, можещо да се пере до около 50 пъти, запазвайки функционалността и качествата си. То се използва и сега за медицински цели, в хранително-вкусовата и автомобилната индустрия, обясни Петкова. Тогава България беше горда със създаването на тези облекла и от правителството изпратиха такива като помощи за Австрия и Германия, допълни тя. Винаги сме разчитали на иновациите, на развитието и винаги сме се опитвали да сме широкоспектърни, за да задоволяваме потребностите на нашите клиенти и да привличаме нови. В това много ни помага инженерното образование и специалистите, които работят за нас, каза още Петкова.
Фирмата е създадена преди 50 години, а сегашните собственици (брат и сестра) са второ поколение текстилни инженери. Компанията е наследена от баща им, който успява да я издигне и превърне от бивше социалистическо предприятие в сериозен завод. През петте десетилетия на своето съществуване фирмата преминава през много кризи – на суровини, на пазари, на работна ръка и в момента е в нова кризисна ситуация, в каквато е и целия свят. Пазарите на предприятието са в почти всички континенти, затова няма как то да не бъде засегнато от случващото се.
Един от големите проблеми, породили настоящата криза е липсата на кадри, смята Петкова. Това е така, защото не се обръща достатъчно внимание на факта, че образованието трябва да бъде водено от икономиката и създаването на кадри да е провокирано от нуждите на трудовия пазар. Необходимо е да се създаде ресурс, който да бъде зает впоследствие и да работи качествено.
Според Петкова в днешно време в България все още съществуват перспективи за развитие на леката индустрия. Тя припомни, че текстилната започва да се развива още в средата на 19-ти век с построяването на фабриката на Добри Желязков-Фабрикаджията в Сливен. Сега заводите за текстил в страната ни се броят на пръстите на едната ми ръка, каза Петкова, която смята, че без добавена стойност няма как да се получава качествен брутен вътрешен продукт, който да движи държавата напред.
Според нея е нужен план за развитие, но той не може да бъде направен и реализиран без специалисти. Липсват качествени електротехници, механици, химици. Няма специализирани гимназии и адекватно дуално образование, което да създаде добър контакт между индустрията и младите хора. Така те ще могат да видят какво им харесва и да се ориентират с какво искат да се занимават, а в същото време ще придобият ценен опит чрез практически занимания, отбеляза Петкова.
Предприятията разполагат с модерна техника, каквато училищата и университетите не могат да си позволят и чрез посещение на учениците в производствата те ще имат досег с нея. Често учебниците, учителите и преподавателите също изостават от развитието на индустрията, което води до недобре подготвени кадри. Хубавото е, че при нас работниците и служителите израстват професионално, разказа Петкова. Имаме много технологии, голям машинен парк и сме обучили млади хора, превръщайки ги в специалисти, което ни прави щастливи. Почти няма такива, които идват добре обучени, но качествените успяваме да задържим и да доразвием, а взаимната лоялност е водеща, подчерта Петкова.
Предприятието купува химични продукти за производството си само от Швейцария, Германия и Италия, защото там са специалистите, разработващи новости и качеството е най-добро. Суровините като прежда и коприна идват от най-големите заводи, намиращи се в Далечния Изток. Много от работниците са от Турция, Италия, Узбекистан, а сега са заявени и от Египет – държави, в които има развита текстилна индустрия. За съжаление в България младите хора нямат интерес към работата с текстил, а в това има перспектива, защото текстилните консумативи се използват в дома, в хотелите, в конфекцията и няма как без тях, каза Петкова. Според нея изкуствения интелект, който все повече навлиза в живота ни, постепенно ще измести общите неспециализирани дейности в текстилната промишленост, но професионалистите, свързани с прекия труд по създаване на продукта, ще бъдат оценени и задържани.
Компанията е семейна, а младите хора от фамилията също проявяват интерес за работа в нея. Това би било трето поколение в бизнеса, добави Петкова, която с радост очаква тази естествена приемственост. Искрено се надяваме да са последователи на нашата идея, защото най-хубаво е когато човек види собствения си труд оценен от своите наследници. Ако политиците ни мислят за бъдещето на младите хора и икономиката на страната, наистина трябва да ориентират младите да останат тук. Щом някой изпраща своите деца някъде другаде, значи няма визия за развитието им в България. Ако го правим, нека това бъде за да изучават занаят и да се връщат с умения и знания, които да прилагат в родината си, както са правили нашите предци преди стотина години, апелира Петкова.
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката "Избирам България", насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители.
Мярката "Избирам България" е финансирана от Програма "Развитие на човешките ресурси" (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката "Избирам България" е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.