Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) отчита за пръв път от години спад на износа по първоначални данни. Това съобщи в интервю за БТА д-р инж. Димитър Белелиев, председател на УС на БАСЕЛ, който коментира ситуацията в бранша.
По думите му електроиндустрията за поредна година е с най-голям принос в износа на България, с дял от малко над 11 процента (около 4 млрд. евро) от общия експорт на страната, по данни на Евростат към края на октомври 2024 г. В сравнение със същия период на 2023 година обаче (януари - октомври) се отчита лек спад от 3,2 процента, който, по думите му, е причина за притеснения.
Като цяло се наблюдава спад на износа на стоки от България и причината е ситуацията в Европа, която е на прага на криза. Основният ни експорт е за Европейския съюз, като най-голям дял има Германия. За пръв път от 25 години, откакто ние като браншова организация следим този показател, имаме първоначални данни за спад на износа, като изключим годината на ковид. Тази година, когато излязат окончателните данни, може би ще имаме лек спад или най-малкото няма да имаме ръст, обясни той.
Д-р инж. Белелиев отбеляза, че кризата започва да се усеща и фирмите изпитват притеснения, защото има намаляване на поръчки.
"Ние се оказваме най-слабото звено за интернационалните компании поради високата цена на труда и липсата на хора, които искат да работят", посочи той.
Експертът изтъкна като изключителен проблем за сектора това, че в голяма част от обществените поръчки - над 60 процента по данни на асоциацията, доставките се правят от трети страни като Турция и Китай, тоест те се печелят от такива фирми.
"Излиза, че ние сме добре приети в Европа, но не сме добре приети в България. Освен това се получава така, че ние с европейски и бюджетни пари даваме храна на чужди икономики, които не са пазарни", посочи той.
По думите му енергетиката, транспортът и едрата промишленост са стратегически отрасли, в които държавата трябва да има своя политика.
Той изтъкна, че законът позволява при обществени поръчки с европейски средства да се изключат страни, които имат доказана непазарна икономика.
"Апелираме българската държава да въведе практиката за изключване от участие в търгове на държави, които не са подписали Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), каквато е практиката например в Германия, Румъния и Франция. Така ще се стимулира българското производство и конкурентоспособност", подчерта председателят на БАСЕЛ.
Като друг проблем той посочи липсата на държавна политика за подпомагане на развитието на бранша и усложнени процедури, свързани с европейските програми.
Освен това електроиндустрията страда от липсата на кадри, а това е сектор, който е ключов за икономиката ни не само като експортен потенциал, но и като принос към технологичния напредък.
Сред причините за това д-р инж. Димитър Белелиев посочи раздутия щат и високите възнаграждения в държавната администрация и по-конкретно в енергийните предприятия, както и дългите срокове и тромава процедура за наемане на работна ръка от трети страни. По думите му браншът вече наема служители от Узбекистан, Непал, Филипините, но процедурите траят по няколко месеца и трябва да бъдат ускорени.
Сега в производството и ремонта на електронни уреди и електрически съоръжения работят около 1250 фирми, в които са заети около 57 000 души. БАСЕЛ е национално представителна организация на бранша "Електротехника и електроника", като в нея членуват 115 български и чуждестранни компании - производители на електрически и електронни изделия, обслужващи фирми за ремонт и изграждане на електрически инсталации, доставка на компоненти, с общ годишен оборот около 1 млрд. евро.
По данни на асоциацията най-голям дял в износа имат части за апарати за напрежение над 1000V, електронни интегрални схеми, електрически апарати за напрежение до 1000V, кабелни форми за автомобили, трансформатори, електрически табла, акумулатори, хладилници и бойлери. За миналата година от януари до октомври данните на Евростат показват, че около 70 на сто от износа на българската електроиндустрия е за ЕС, най-вече за Германия (23,2 на сто), Италия (6,4 на сто) и Чехия (6,4 на сто).