Президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на Германия Фридрих Мерц се появиха заедно днес пред медиите преди неформалната среща на върха на Европейския съюз в белгийския замък Алден Бизен, предаде Франс прес. Те се опитват да сведат до минимум съществените различия между Франция и Германия по отношение на мерките за възстановяване на европейската икономика.
Макрон и Мерц се появиха заедно пред камерите в началото на срещата на държавните и правителствени ръководители в студената и мъглива белгийската провинция.
„Радвам се да бъда тук с канцлера Мерц“, подчерта Еманюел Макрон, а неговите сътрудници съобщиха за среща на четири очи между двамата лидери точно преди началото на срещата на върха.
„Споделяме чувството за спешност и необходимостта нашата Европа да действа много ясно с оглед на силния натиск, нелоялната конкуренция от страна на Китай и митата на САЩ“, каза още Макрон.
„Да приложим всичко, за което сме се споразумели и да ускорим значително опростяването, задълбочаването на единния пазар, въпросите, свързани с енергията и финансирането. Има много сериозно френско-германско споразумение за обединението на капиталовите пазари, което е много важно“, допълни той.
„Радвам се, че с Еманюел Макрон почти винаги сме на едно мнение по въпросите за конкурентоспособността и вътрешния пазар“, заяви на свой ред канцлерът Мерц.
След изявленията двамата лидери не отговориха на въпросите на медиите.
Париж и Берлин имат доста различия по отношение на европейската икономика, отбелязва АФП.
Лансираната от Макрон идея да се прибегне до общи европейски заеми за финансиране на инвестиции в перспективни сектори, беше посрещната хладно от Германия, която винаги е била много предпазлива по отношение на бюджетните въпроси.
Подобно разногласие се наблюдава и по отношение на предпочитанието към европейски стоки и суровини, за което Франция настоява. Мярката определя задължение за някои компании, получаващи държавни средства, сред които и автомобилостроителите, да се снабдяват с европейски компоненти.
Мерц смята, че подобно решение трябва да бъде запазено единствено за стратегически сектори и само като последна мярка, без да се изключват определени партньорски страни.