Енергийната инфраструктура на Иран и Израел, засегната от въздушните удари

Военните удари между Иран и Израел предизвикаха опасения относно потенциални щети и прекъсвания на важните петролни и газови находища и свързаната с тях инфраструктура в региона. Ройтерс обобщава кои са засегнатите обекти към този момент.
Газовото находище "Южен Парс"
Израел удари инсталация в голямото газово находище, което Иран нарича "Южен Парс", а Катар - "Северно поле", на 14 юни. Техеран частично е спря производството в "Южен Парс".
Това е най-голямото находище на природен газ в света, което Техеран дели с Катар. То е източник на около 70 на сто от природния газ, ползван в Иран.
Атаката на Израел е поразила четири блока от находището, на около 200 километра от инсталациите на Катар, много от които са съвместни предприятия с международни компании, включително американските гиганти "ЕксънМобил" (ExxonMobil) и "КонокоФилипс" (ConocoPhilips).
Депо за гориво и рафинерия в Техеран
Израел е атакувал депо за гориво в Техеран и петролна рафинерия близо до столицата на 14 юни. Властите в Иран заявиха, че ситуацията там е под контрол.
Нефтената рафинерия Хайфа
Израелската компания за рафиниране на нефт и нефтохимикали "Базан груп" (Bazan Group) затвори вчера петролната си рафинерия, разположена в град Хайфа, която е най-голямата в страната, след като електроцентралата ѝ беше повредена при иранска атака. Рафинерията има капацитет за преработка на суров петрол от 197 000 барела дневно.
Защо е важен "Южен Парс"
"Южен Парс" представлява около една трета от най-голямото находище на природен газ в света. Иран го споделя с Катар.
След като в събота находището беше ударено от израелски въздушен удар, това накара Иран частично да спре добива. От своя страна Катар обяви днес, че добивът му на газ в находището е стабилен и доставките се осъществяват нормално.
"Досега доставките на газ се осъществяват нормално. Необмисленото поведение обаче поражда загриженост във всички по отношение на доставките на газ", заяви говорителят на катарското външно министерство Маджид ал-Ансари.
Заради санкции и технически ограничения по-голямата част от газа, добиван от Иран, се използва на вътрешния пазар, но страната също така изнася част от него.
Иран е изнесъл около 15,8 милиарда кубични метра газ през 2023 г., според данни, изнесени на Форума на страните износителки на газ (GECF).
Предполага се, че целият обем на находището съдържа приблизително 1800 трилиона кубични фута използваем газ - достатъчно, за да задоволи световните нужди за 13 години или да генерира достатъчно електроенергия, за да снабдява САЩ за повече от 35 години.
Петролът на Иран
Иран, третият по големина производител на петрол в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), добива около 3,3 милиона барела суров петрол дневно, както и произвежда още 1,3 милиона барела кондензат и други странични продукти. Това представлява общо около 4,5 на сто от световните доставки.
Износът на страната през последните месеци достигна 1,8 милиона барела дневно - най-високо ниво от 2018 г. насам, заради силното търсене от Китай, сочат данни на аналитичната група "Кплер" (Kpler).
Иранските съоръжения за производство на въглеводороди са концентрирани предимно в югозападната част на страната, в провинция Хузестан (за петрола) и в провинция Бушехр (за газ и кондензат от "Южен Парс").
Страната изнася 90 на сто от суровия си петрол през остров Харг. 
САЩ затегнаха санкциите срещу Иран през 2018 г., след като Доналд Тръмп извади страната си от иранското ядрено споразумение по време на първия си президентски мандат.
Износът на петрол от Иран се понижи почти до нула за няколко месеца, но нарасна постоянно при администрацията президента Джо Байдън. Анализаторите твърдят, че при Байдън санкциите са били прилагани не толкова строго и Техеран е успявал да ги избегне. 
Страната е освободена от ограниченията за производство на ОПЕК+, а Китай не признава наложените й санкции, заради което някои китайски частни рафинерии са поставени в списъка със санкции на финансовото министерство на САЩ.
Анализаторите твърдят, че Саудитска Арабия и други членове на ОПЕК биха могли да компенсират спада в доставките от Иран, като използват свободния си капацитет, за да добиват повече черно злато.