Близо една трета от участниците в изследването (31,5 процента), съгласно предоставената информация, определят развитието на автономността като „критично важен“ приоритет през следващите пет години, като този дял нараства до 44 процента при десетгодишен хоризонт. По-малко от 5 на сто в световен мащаб го определят като с нисък приоритет.
Ръководителите посочват наличието на силен търговски натиск. Те предупреждават, че забавянето на внедряването на автономност крие риск от по-високи оперативни разходи (59 процента), задълбочаващ се недостиг на кадри (52 процента) и спад в конкурентоспособността (48 процента).
Въпреки това не липсват предизвикателства пред внедряването. Основните пречки са високи първоначални разходи (34 процента), остарели системи (30 процента), организационна съпротива (27 процента), тревоги относно киберсигурността (26 процента) и несигурност при регулациите (25 процента).
Изследването откроява и първенците в започналата трансформация. Това са страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) и в Азия. Там енергийният и химическият отрасли водят по текущи нива на автономност, докато страните в Северна Америка планират най-агресивното ускоряване, предизвикано от търсенето на енергия, което е свързано с изкуствения интелект и разрастването на центровете за данни.
Доклад на „Шнайдер Електирк“ относно зрелостта на автономността показва, че промишлеността се намира в критичен момент на трансформация, защото електрификацията, автоматизацията и цифровизацията се сливат. Рязко нарастващото търсене, породено от изкуствения интелект (ИИ) – основно заради развитието на хипермащабни облачни услуги и центрове за данни – оказва безпрецедентен, според компанията, натиск върху глобалните енергийни системи. Потреблението на електроенергия се очаква почти да се удвои до 2030 година до 1000 TWh.
В този контекст, в който ИИ и енергията се преплитат, 49 процента от ръководителите определят изкуствения интелект като най-важният фактор за ускоряване на автономността, следван от напредъка в киберсигурността, облачните и edge изчисления, цифровите близнаци, усъвършенствания контрол на процесите и отворената, софтуерно дефинирана автоматизация, се посочва в корпоративното съобщение.
Изследването е осъществено в сътрудничество със „Цензъсуайд“ (Censuswide) и „Девелопмънт Економикс“ (Development Economics). Принос към него има и независимият анализатор Гаурав Шарма. Проучването обхваща 400 висши ръководители от 12 държави в четири ключови региона – Северна Америка, Европа, Азия и GCC, и е подкрепено от вторични изследвания и интервюта с представители на индустрията.