Енергийното сътрудничество в Европа трябва да се засили, призовават икономически експерти


Икономически експерти от различни страни призоват Европейския съюз да разглежда енергийната криза след руската инвазия срещу Украйна като сигнал за събуждане и да се стреми към по-добро сътрудничество в Европа. Тези препоръки, получени днес на редакционната поща на БТА, отправят от изследователската мрежа "ЕконПол Юръп" (EconPol Europe), част от която е и германският икономически институт "Ифо" (Ifo).
"Преминаването към различни от изкопаемите енергийни източници не само може да намали стратегическата зависимост - ако се направи правилно, то може също така да намали цените на електроенергията и да помогне на ЕС и неговите страни членки да постигнат своите климатични цели. По-нататъшната интеграция на европейските електроенергийни пазари и газови мрежи е от съществено значение, за да се балансира по-добре регионалния недостиг", заявяват от европейската изследователска мрежа.
Експертите предупреждават, че трябва да се избягват мерки, които нарушават конкуренцията, като държавна намеса в ценообразуването. Те намаляват усилията за генериране на спестявания и намаляват стимулите за инвестиране. Краткосрочните интервенции биха могли да затруднят преструктурирането на енергийната система в дългосрочен план. Ако все пак се приложат, трябва да се намери баланс между мерките за подпомагане на домакинствата и тези на фирмите.
Европа също трябва да избягва стратегически зависимости, например от суровини или водород. Това изисква повече вътрешноевропейска гъвкавост, глобално разнообразие на доставките и подходяща мрежа от тръбопроводи за водород и газ. Газовите мрежи също ще трябва да бъдат затворени или преназначени за водород. Пренебрегването на това предизвикателство сега вероятно ще увеличи разходите в дългосрочен план.
Правителствата трябва да създадат финансова свобода на действие, за да могат да предоставят подкрепа по време на криза. Необходимо е също така да се насърчава преходът към нисковъглеродна икономика. Това не изисква непременно увеличаване на публичния дълг, а по-скоро намаляване на разходите - например чрез премахване на субсидиите за изкопаеми горива - и увеличаване на приходите чрез подходящи цени на въглеродния диоксид.   
Авторите на статията са Карън Пител и Хулио Сааведра от института "Ифо", екологичният икономист Андреас Льошел от Рурския университет в Бохум, Георг Захман от брюкселския мозъчен тръст "Брьогел", Дейвид Нюбъри, директор от изследователската група за енергийна политика на Кеймбридж, Педро Линарес от Папския университет "Комилас" в Испания и Фредрик Гонан от Университета Пари-Дофин.