Енрико Лета призова за завършване на единния европейски пазар и укрепване на стратегическата независимост на ЕС

Завършването на европейския единен пазар и задълбочаването на интеграцията в областта на научните изследвания и иновациите са от ключово значение за постигането на стратегическа независимост и икономически суверенитет на Европейския съюз. Това заяви президентът на института „Жак Делор“ и бивш министър-председател на Италия Енрико Лета в изказване пред участниците в Европейските дни на научните изследвания и иновациите 2026, които започнаха днес в Брюксел.
През последните години, месеци и дори дни става все по-ясно, че традиционните цели на единния пазар – предоставяне на повече възможности за гражданите и постигане на по-голям просперитет за Европейския съюз – вече не са достатъчни. Вече се усеща необходимостта към тях да бъде добавено трето основно измерение – независимостта на Европа, нейната устойчивост и способността ѝ да гарантира икономическата си сигурност, заяви Лета, чийто доклад „Много повече от пазар“ (Much more than a market) от 2024 г. има стратегическо значение за развитието на ЕС.
„Европа трябва да бъде устойчива и да живее в атмосфера на икономическа сигурност. Европа трябва да притежава тази стратегическа автономност, която е от основно значение за нашето собствено бъдеще“, каза той.
Лета припомни, че единният европейски пазар е създаден преди близо 40 години в съвсем различна международна обстановка. Тогава европейските държави можеха да разчитат в по-голяма степен на собствените си възможности и да играят самостоятелна роля в света. Днес обаче ситуацията е променена и отделните страни не разполагат с необходимия мащаб, за да действат самостоятелно на международната сцена, подчерта той.
По думите му, основният въпрос вече е суверенитетът и независимостта на Европа.
През последните години ЕС осъзна, че функционира в условията на множество зависимости, които ограничават възможностите му да определя самостоятелно своето бъдеще, отбеляза Лета.
По думите му, пред Европа стои нова задача – да съчетае конкурентоспособността със суверенитета. Ако в миналото една малка и изолирана държава е можела да бъде едновременно конкурентоспособна и суверенна, днес това вече не е възможно. Малките и изолирани страни могат да запазят конкурентоспособността си, но остават зависими от други, по-големи участници, отбеляза бившият премиер на Италия.
В този контекст той определи развитието на т.нар. „Пета свобода на движение“ като основен инструмент за постигането на по-силна европейска интеграция. Инициативата, свързана със свободното движение на изследователи и знания, трябва да допринесе за изграждането на общо европейско пространство, в което научните изследвания и иновациите да могат да се развиват без ограничения и да подкрепят глобалното лидерство на ЕС.
„Петата свобода“ като основа за независимостта на Европа
Според Енрико Лета научните изследвания и иновациите са от основно значение за изпълнението на новата мисия на Европейския съюз. Европа няма да може да постигне необходимата ѝ независимост, ако научноизследователската и иновационната дейност остане фрагментирана в рамките на 27 отделни държави и не разполага с възможности за разрастване и постигане на необходимия мащаб, предупреди той.
По думите му подобна фрагментация създава зависимости в ключови области и ограничава потенциала на европейската наука и технологии. Затова постигането на успех в „Петата свобода на движение“ трябва да се превърне в основа на усилията на европейско равнище.
Лета призова инициативата да стане водещ принцип и отличителна рамка на европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите. По думите му, европейските граждани трябва да бъдат убедени в значението на тази мисия за бъдещето на Съюза. В противен случай ще продължи да се разчита на национални решения и фрагментирани усилия, докато предимството ще остане за по-големите международни участници, които разполагат с възможност да постигат по-голям мащаб.
Европа има важна роля в световен план, особено предвид привлекателността ѝ за изследователи и учени от различни части на света, отбеляза Лета.
Причините за това са съчетанието от свобода, свобода на научните изследвания и възможност за съвместна работа без страх от конкуренцията и сътрудничеството. Този интерес към Европа представлява потенциал, който се нуждае от ангажираността на европейските институции и научната общност, подчерта той.