Европейският парламент прие днес годишния си преглед на политиките на Европейската централна банка (ЕЦБ) и препоръките си за 2026 година. Гласуването бе предшествано от дебат в пленарната зала вчера с президента на ЕЦБ Кристин Лагард. Докладът беше приет с 443 гласа „за“, 71 „против“ и 117 „въздържал се“.
В приетия текст евродепутатите подчертават, че независимостта на ЕЦБ е от съществено значение за изпълнението на основния ѝ мандат – поддържането на ценова стабилност. Според Парламента централната банка трябва да може да взема решения, без да бъде подлагана на политически натиск. В същото време се отбелязва, че независимостта не означава изолация и ЕЦБ следва да остане отчетна пред демократичните институции. В резолюцията се изразява и солидарност с Управлението за федералния резерв на САЩ във връзка с предизвикателствата пред независимостта на централните банки в глобален план.
В документа се признава напредъкът по подготовката за въвеждането на цифровото евро, което според евродепутатите е ключово за укрепване на паричния суверенитет на ЕС, ограничаване на фрагментацията в плащанията на дребно и засилване на устойчивостта на единния пазар. Наред с това Парламентът подчертава значението на запазването на ролята на наличните пари в брой. Евродепутатите предупреждават в документа, че ако дигитализацията на плащанията бъде оставена изцяло в ръцете на частни компании и такива от трети страни, това може да доведе до нови форми на изключване както за потребителите, така и за търговците. Същевременно те призовават ЕЦБ да засили наблюдението си върху криптоактивите.
По отношение на инфлацията докладът заема по-критичен тон, като се посочва, че по-бързото възстановяване на ценовата стабилност е можело да бъде постигнато чрез решения на ЕЦБ по време на последния период на висока инфлация. Парламентът насърчава централната банка да анализира задълбочено причините за продължителния инфлационен натиск, за да бъдат извлечени поуки за бъдещи кризи.
Евродепутатите изразяват загриженост от високите разходи за живот, като отбелязват, че цените на храните и енергията в Европа са нараснали значително след пандемията от КОВИД-19 и че средната цена на едно хранене е с около една трета по-висока в сравнение с периода преди пандемията, което засяга най-силно домакинствата с ниски доходи. Макар да се признава възможността инфлацията отново да се повиши, в текста се подчертава, че всяко по-нататъшно облекчаване на паричната политика трябва да бъде предпазливо, основано на икономически данни и ясно насочено към поддържане на ценовата стабилност.
Резолюцията съдържа и критики към неконвенционалните инструменти на ЕЦБ, по-специално програмите за изкупуване на активи. В текста се посочва, че тези мерки имат странични ефекти, включително изкривяване на пазарните ценови сигнали, и се отбелязва, че балансът на ЕЦБ се намалява твърде бавно. Евродепутатите изразяват и тревога, че краткосрочните схеми за кредитиране на централната банка до голяма степен са заместили частното междубанково кредитиране след финансовата криза от 2008 г. В този контекст Парламентът подкрепя постепенното намаляване на прякото участие на ЕЦБ в закупуването на ценни книжа и поетапното прекратяване на изкупуването на държавни облигации, като същевременно признава, че фискалната позиция на правителствата е затруднила фокусирането върху ценовата стабилност.
По време на дебата вчера докладчикът Йохан Ван Овертвелд заяви, че независимостта на ЕЦБ не е „технически детайл“, а ключово условие за финансова и икономическа стабилност. По думите му историята показва, че политическата намеса в работата на централните банки неизменно води до инфлация, финансова нестабилност и сериозни политически последици. Той подчерта, че заплахите за независимостта на централните банки са особено видими в настоящия глобален контекст, включително в САЩ.
От своя страна президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че подкрепата на Европейския парламент за независимостта на централната банка изпраща важен сигнал в момент, когато този принцип е подложен на изпитание в някои части на света. Тя подчерта, че независимостта гарантира контрол върху „паричната съдба“ на еврозоната, но допълни, че тя неизменно върви ръка за ръка с отчетността.