Инвестиции в страни извън ЕС, например за извличане на вредни за климата газове от атмосферата, могат да бъдат превърнати във въглеродни кредити и да се считат за вътрешни намаления на вредните емисии.
Системата за въглеродни кредити ще бъде пусната от 2031 г. и ще бъде напълно въведена до 2036 г., се споразумяха министрите на околната среда на ЕС след дълги преговори.
Плановете за включване на секторите на строителството и пътния транспорт в схемата за търговия с емисии на ЕС ще бъдат отложени с една година до 2028 г., съгласно компромисното решение.
Климатичната цел за 2040 г. ще бъде периодично преразглеждана.
Отстъпките бяха направени, за да се сложи край на продължилите над 15 часа преговори и да бъде преодоляна безизходицата, след като няколко страни от ЕС не искаха да подкрепят новите ангажименти за намаляване на емисиите на фона на икономическите проблеми и геополитическите промени.
За приемането на решението беше необходимо двойно мнозинство - най-малко 15 от 27-те държави членки на ЕС, които да представлят най-малко 65 процента от населението на блока.
Малко преди гласуването министрите на Словакия, Унгария и Полша заявиха, че ще гласуват против компромиса. България и Белгия се въздържаха.
Очаква се законодателството да бъде финализирано в преговори с Европейския парламент през идните месеци.
Пробивът по отношение на климатичната цел за 2040 г. проправи пътя за отделен ангажимент за намаляване на емисиите, изискван по Парижкото споразумение за борба с изменението на климата от 2015 г., дни преди началото на Конференцията на ООН по изменението на климата в Бразилия (COP30), който също беше договорен в сряда сутринта, заявиха представители на ЕС.
Страните от ЕС подкрепиха задължителна цел за климатичен план до 2035 г., като стремежът е през следващите 10 години емисиите да бъдат намалени с между 66,25 и 72,5 процента спрямо нивата от 1990 година.