ЕЦБ днес вероятно ще остави лихвените проценти без промяна за трети пореден път, прогнозират икономисти
"Европа е в добра позиция и е подготвена да се справи с бъдещи сътресения", посочи Лагард в средата на октомври по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон.
Това е и посланието, което пазарите очакват - без обрат и без промяна на курса на ЕЦБ.
Почти всички анализатори очакват ЕЦБ да запази основния си депозитен лихвен процент на 2 на сто, каквото е нивото от юли насам.
Това означава, че "срещата на ЕЦБ се очертава по-скоро рутинна – момент за наблюдение, а не за действие, с предпазливи коментари относно (икономическия) растеж и инфлацията", коментира пред АФП Мишел Мартинес, главен икономист за Европа във френската банкова група "Сосиете женерал" (Societe Generale).
Инфлация под контрол и слаб икономически растеж
От икономическа гледна точка ЕЦБ може донякъде да си отдъхне. Въпреки все още тежкият геополитически климат на фона на продължаващата руска инвазия в Украйна, "ЕЦБ в момента работи в относително комфортна икономическа среда", посочва Феликс Шмид, старши икономист в германската банка "Беренберг" (Berenberg).
След две последователни години на понижения на лихвите, ЕЦБ се възползва от спада на инфлацията от 10,6 на сто през 2022 г., в разгара на енергийната криза, до стойности близки до 2 на сто през последните месеци, каквото е и целевото равнище на банката.
Прогнозата на ЕЦБ, според която инфлацията в еврозоната ще се понижи до 1,7 на сто през 2026 г., остава валидна, отчитат икономистите.
Очертава се обаче по-мрачна картина по отношение на икономическия растеж.
Очакваното публикуване днес на първите оценки на Евростат за брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната вероятно ще покажат "почти нулев (растеж) през третото тримесечие", подкопан от "митническите сътресения", засягащи най-вече Ирландия – страна, силно зависима от износа си към САЩ, както и от "политическата несигурност във Франция, която задушава търсенето" и забавя инвестиционните решения, коментира Мишел Мартинес.
В Германия, намиращият се в застой икономически двигател на еврозоната, пакетът от стимули, приет от правителството на канцлера Фридрих Мерц, "няма да даде своя ефект върху растежа и инфлацията до 2026 година", добавя той.
ЕЦБ разчита обаче на устойчивия трудов пазар и силния сектор на услугите.
Засега банката прогнозира икономически ръст в еврозоната от 1,2 на сто през 2025 г., 1 на сто през 2026 г. и 1,3 на сто през 2027 година.
Въпреки че сега е време за търпение, остава ключовият въпрос дали предстои нов цикъл на понижаване на лихвите.
"Цикълът на понижения на лихвите на ЕЦБ не е непременно приключил", предупреждава Улрике Кастенс, старши икономист за Европа по макроикономически изследвания в Де Ве Ес (DWS), дъщерно дружество за управление на активи на "Дойче банк" (Deutsche Bank).
Настоящото статукво в паричната политика може да продължи още няколко месеца преди ново понижение, очаквано "през март 2026 г.", когато инфлацията би трябвало "да се понижи осезаемо под 2 на сто, повлияна от забавения спад на цените на енергията и стабилния курс на еврото", прогнозира Мартинес.
Погледите ще бъдат насочени и към Париж
Между политическия баланс, бюджетната несигурност и напрежението около дълга на Франция, разликата между доходността на френските и германските държавни облигации, считана за основен показател, отново достигна най-високото си ниво от няколко години.
Кристин Лагард "би трябвало да избягва да коментира конкретния случай във Франция", за да предотврати всякакви спекулации за евентуална намеса на облигационните пазари въпреки разгорещените дебати в Париж, отчита Мишел Мартинес.
Без обаче изцяло да заобикаля въпросите на журналистите, Лагард "вероятно ще изрази увереност, че вземащите решения ще се опитат да намалят несигурността колкото е възможно и ще спазват своите бюджетни ангажименти към Европа", обобщава Мартинес.