ЕЦБ няма да се поколебае да се намеси при евентуална дългова криза в Европа, заяви номинираният за президент на финансовата институция Клаас Кнот

Нидерландецът Клаас Кнот, един от двамата кандидати за следващ президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), е готов да разработи нови инструменти, ако това се окаже необходимо за справяне с евентуална дългова криза в Европа, посочи той в интервю за в. „Файненшъл таймс“.
Той подчерта, че е готов да използва съществуващите инструменти на ЕЦБ за овладяване на кризи, включително изкупуването на облигации. „Ако обстоятелствата го налагат, няма да се поколебаем да се намесим“, заяви той.
59-годишният икономист, който беше управител на централната банка на Нидерландия в периода 2011-2025 година, бе официално номиниран в петък от правителството на страната за наследник на Кристин Лагард. 
Кнот не изключи възможността ЕЦБ да създаде и допълнителни инструменти за справяне с бъдещи кризи. Ако следващата криза „има различен характер“ от предишните, довели до разработването на сегашните механизми, банката би могла да създаде „друг, по-специално адаптиран инструмент“, посочи той.
Основен съперник на Кнот в надпреварата е Пабло Ернандес де Кос, генерален директор на Банката за международни разплащания (БМР) и бивш управител на Испанската централна банка, номиниран от властите в Мадрид.
Европейските лидери може да вземат решение за новия президент на ЕЦБ на следващата си официална среща на върха в края на ноември, но изборът може да бъде отложен и за следващия месец. За одобрението на кандидатурата са необходими гласовете на най-малко 16 от 21-те държави в еврозоната, представляващи 65 на сто от населението на валутната зона.
Пред европейските лидери предстои да съгласуват и други ключови назначения в ЕЦБ - на нов главен икономист и на член на Управителния съвет, който ще отговаря за портфейла на банката, свързан с пазарите. Мандатът на настоящия главен икономист Филип Лейн изтича през май догодина, а членът на Управителния съвет Изабел Шнабел ще напусне институцията през януари, за да се присъедини към Международния валутен фонд (МВФ), припомня „Файненшъл таймс“.
Промените в ръководството на ЕЦБ се подготвят на фона на рязкото покачване от лятото на доходността по френските държавни облигации, което оскъпява финансирането на правителството. Доходността по 10-годишните френски държавни облигации за кратко надхвърли 5 на сто миналия месец. Разликата между доходността по френските и германските държавни облигации (спред) достигна 1,75 процентни пункта, преди леко да се свие. Този показател отразява допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да държат френски държавен дълг.
Във връзка с известното изказване на Лагард от началото на 2020 г., че ЕЦБ „не е създадена, за да намалява разликите в доходността между държавните облигации на отделните страни от еврозоната“, което тогава предизвика временно разпродаване на облигации, Кнот заяви, че централната банка трябва „категорично да се намесва, за да ограничава разликите в доходността, когато те са резултат от неоправдана и хаотична пазарна динамика“.
По думите му базираната във Франкфурт на Майн институция вече разполага с необходимия набор от инструменти за подобни ситуации.
Сред тях е програмата за извънредно изкупуване на държавни облигации (Outright Monetary Transactions – OMT), въведена след прочутата реч на бившия президент на ЕЦБ Марио Драги през 2012 г., когато той обеща да направи „всичко необходимо“ за запазването на еврото на фона на дълговата криза в еврозоната.
През 2022 г., когато започна да повишава лихвените проценти в борбата с ускоряващата се инфлация, ЕЦБ създаде и Инструмента за защита на трансмисионния механизъм (TPI), който дава възможност на централната банка да изкупува държавни облигации на страни от еврозоната, ако те са изправени пред необосновано рязко влошаване на условията за финансиране.
Кнот подчерта, че всяка намеса на ЕЦБ за овладяване на финансова криза трябва да бъде предприемана по начин, който не подкопава институционалния авторитет на банката. Той добави, че централната банка не може да решава проблеми, произтичащи от неустойчива фискална политика на правителствата.
Сегашните кризисни инструменти на ЕЦБ съчетават изискването правителствата да приведат публичните си финанси в ред с временна защита срещу необосновани или хаотични движения на пазарите, обясни Кнот. Той заяви, че винаги е подкрепял този подход.
Кандидатът за президент на ЕЦБ изтъкна, че няма предварително определено равнище на разликата в доходността по държавните облигации, което автоматично да задейства намеса на централната банка, посочвайки, че според него към момента базираната във Франкфурт институция правилно се въздържа от подобни действия.
Кнот подчерта още, че самото увеличение на разходите за обслужване на държавния дълг не е достатъчно основание за изкупуване на облигации от централната банка.
„Има разлика между промяна в оценката на пазара за даден актив и хаотична пазарна динамика, характеризираща се с висока волатилност и разпространение на напрежението между различни пазари“, заяви той. По думите му преценката дали дадено развитие е необосновано и хаотично винаги изисква „значителна доза професионална оценка“.
Кнот отхвърли и възприемането му като привърженик на строга парична политика, който по принцип предпочита високи лихвени проценти.
„Има ситуации, в които трябва да се провежда стимулираща парична политика, но има и такива, в които се очаква да се прилага рестриктивна политика“, посочи той. Според него решенията трябва да се определят от обстоятелствата, а не от личните възгледи или предварителните нагласи на централните банкери.
Като пример Кнот посочи необходимостта от стимулираща парична политика по време на пандемията от КОВИД-19 и преминаването към по-рестриктивен подход от 2022 г. за овладяване на рязкото ускоряване на инфлацията.
През следващите месеци паричната политика на ЕЦБ относно лихвените проценти вероятно ще зависи от развитието на ситуацията в Близкия изток и отражението ѝ върху цените на енергията, прогнозира той. От юни централната банка повиши лихвените проценти с две стъпки от по 0,25 процентни пункта до равнище 2,5 на сто.
Ако цените на енергоносителите се задържат приблизително на сегашните си равнища, Кнот не вижда сериозна необходимост от ново повишаване на лихвите. „Може да се наложи известно допълнително затягане на паричната политика, но не мисля, че то ще бъде значително“, заяви той и допълни, че всяка промяна на лихвените проценти трябва да бъде много премерена.
По време на първите етапи на гръцката дългова криза през 2011 и 2012 г. Кнот привлече вниманието, след като стана един от първите представители на европейските институции, заговорили публично за възможността Гърция да не изпълни задълженията си или да напусне еврозоната. Тогава той предупреди, че подобно развитие не бива да се случва по неконтролиран начин.
По думите му целта не е била да се подкрепят подобни крайни мерки, а да се предупреди за опасността от неконтролирано спиране на плащанията по гръцкия дълг или принудително напускане на еврозоната. И двата сценария биха имали опустошителни последици за финансовата стабилност в Гърция и останалата част от Европа, обясни той.
През септември 2019 г. Кнот предизвика разногласия, след като публично разкритикува решение на Управителния съвет на ЕЦБ. Тогава, по инициатива на Марио Драги, институцията възобнови спорната програма за изкупуване на облигации и допълнително понижи отрицателните лихвени проценти.
„Основното ми притеснение беше свързано с пропорционалността на тези мерки в момент, когато страничните ефекти от програмата за количествени улеснения вече се натрупваха осезаемо“, заяви Кнот. Той обясни, че е предпочел да изрази позицията си публично, вместо тя да излезе анонимно в медиите чрез публикации за вътрешни разногласия в банката.
Кнот призна, че днес би било много по-трудно да вземе решение за подобна публична критика.