ЕЦБ очаква безработицата в еврозоната да спадне до исторически минимум въпреки енергийния шок

Безработицата в еврозоната се очаква да спадне до нов исторически минимум от 5,9 на сто през 2028 г., докато заетостта продължава да се увеличава въпреки отражението на конфликта в Близкия изток и високите цени на енергията. Това сочи публикуваният днес „Икономически бюлетин“ на Европейската централна банка.
ЕЦБ прогнозира безработицата да намалее от 6,2 на сто през 2026 г. до 6,1 на сто през 2027 г. и 5,9 на сто през 2028 г. Оценките за трите години са понижени с по 0,1 процентен пункт спрямо прогнозите от юни.
Очаква се заетостта да нараства с по 0,5 на сто годишно през периода 2026–2028 г. Прогнозата за тази година е повишена с 0,1 процентен пункт, тази за 2027 г. остава без промяна, а очакванията за 2028 г. са понижени с 0,1 пункт.
Устойчивостта на пазара на труда отразява по-доброто от очакваното развитие на икономиката от началото на годината. За намаляването на безработицата допринасят и демографските промени, които ограничават предлагането на работна сила, посочва ЕЦБ.
Възнагражденията се очаква да нарастват с по 3,3 на сто годишно през целия прогнозен период. Тези оценки са повишени с по 0,1 процентен пункт спрямо юни. Производителността на труда се очаква да се увеличи с 0,4 на сто през 2026 г. и с по 0,9 на сто през следващите две години.
Представената днес в Университета в Лозана презентация на члена на Изпълнителния съвет и главен икономист на ЕЦБ Филип Лейн очертава сходна картина – устойчив пазар на труда и по-добър от очакваното икономически растеж, но и продължаващ силен натиск от цените на енергията.
Инфлацията се насочва към нов връх в края на годината
Средната годишна инфлация се очаква да бъде 3 на сто през 2026 г., 2,5 на сто през 2027 г. и 2,1 на сто през 2028 г. Тези основни прогнози бяха представени още на 10 септември, когато ЕЦБ повиши водещите си лихви за втори път през тази година.
По-подробните оценки в бюлетина показват, че инфлацията може да достигне 3,6 на сто през четвъртото тримесечие на тази година. Според представените от Лейн данни поскъпването на енергията се очаква да доближи 15 на сто в края на 2026 г.
Средногодишната инфлация при енергията се прогнозира на 9,3 на сто през 2026 г., след което да се забави до 1 на сто през 2027 г. и да стане отрицателна – минус 0,6 на сто – през 2028 г. Въвеждането на новата европейска система за търговия с емисии през 2028 г. ще окаже нов натиск върху цените. Без нейното отражение общата инфлация през същата година би била 1,9 на сто вместо прогнозираните 2,1 на сто.
Инфлацията при услугите се очаква постепенно да се забави от 3,3 на сто през 2026 г. до 3 на сто през 2027 г. и 2,9 на сто през 2028 г. При храните ЕЦБ прогнозира поскъпване с 1,9 на сто тази година, 2,8 на сто през следващата и 2,5 на сто през 2028 г.
В отделен анализ, представен по-рано тази седмица, ЕЦБ установи, че поскъпването на природния газ вече достига до потребителите по-бързо, отколкото по време на енергийната криза от 2021–2022 г. Отражението върху цените на електроенергията обаче отслабва заради нарастващия дял на възобновяемите източници.
Вътрешното търсене и инвестициите подкрепят растежа
ЕЦБ очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 0,9 на сто през 2026 г., с 1,4 на сто през 2027 г. и с 1,5 на сто през 2028 г. Прогнозите за тази и следващата година са повишени съответно с 0,1 и 0,2 процентни пункта спрямо юни.
Възстановяването на реалните доходи, устойчивата заетост и постепенното отслабване на несигурността трябва да подкрепят потреблението на домакинствата. Инвестициите се очаква да нараснат с 1,8 на сто през 2026 г. и с по 2 на сто през следващите две години.
Допълнителен тласък ще дойде от разходите за инфраструктура и отбрана, особено в Германия, както и от инвестициите, свързани с изкуствения интелект. ЕЦБ оценява общия принос на разходите за отбрана и инфраструктура към растежа на 0,5 процентни пункта през периода 2025–2028 г.
Същевременно еврозоната вероятно ще извлече по-малка полза от световния бум на изкуствения интелект в сравнение с някои азиатски и други икономики. Причината е по-малкият дял на европейските производители на оборудване и стоки, свързани с тази технология. По-рано през септември президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че бързото внедряване на изкуствения интелект от предприятията може да увеличи икономиката на еврозоната с около 630 млрд. евро годишно в рамките на десетилетие.
Бюлетинът отделя внимание и на засилващата се промишлена конкуренция от Китай. Натискът е най-силен върху държавите с голям дял на промишлеността, преди всичко Германия и икономиките от Централна Европа, интегрирани във веригите за производство на автомобили, машини и транспортно оборудване. Едновременно с това Китай става все по-малко зависим от вноса на европейски промишлени стоки.
Рисковете остават значителни
Базовата прогноза предполага постепенно отслабване на енергийния шок. При по-продължителен и по-силен конфликт обаче икономическите последици могат да бъдат значително по-тежки.
При най-неблагоприятния разглеждан сценарий инфлацията достига 5,4 на сто през 2027 г., а растежът се забавя до едва 0,4 на сто. ЕЦБ подчертава, че това не е прогноза, а илюстрация на възможните последици от по-рязко и трайно поскъпване на енергията, по-голяма несигурност и по-силно пренасяне на ценовия натиск върху заплатите и останалите стоки и услуги.