"Процентът, използван за определяне на изискванията за резерви на банките, остава непроменен на 1 на сто", обяви ЕЦБ.
Група експерти и евродепутати, както и Германската централна банка, се обявиха за увеличаване на съотношението на задължителните резерви, за да се намали лихвената сметка на централните банки.
Освен тези задължителни резерви, банките получават и лихва от 4 на сто върху ликвидността, от която не се нуждаят и която стои неизползвана. Тази ликвидност в момента възлиза на повече от 3,5 трилиона евро и осигурява на банките милиарди безрискови печалби.
ЕЦБ трябваше да реши този въпрос като част от прегледа на своята оперативна рамка, а решението й беше "отворено". Документът прави преглед на средствата за действие на ЕЦБ и прави някои корекции.
Контекстът се промени след годините на ниска инфлация, последвали дълговата криза от 2012 г., която накара ЕЦБ да изкупи планини от частен и публичен дълг от банките и да им предостави вълни от евтини заеми.
Тази ликвидност беше инжектирана в икономиката, което направи възможно намаляването на разходите по заемите и съживяването на потреблението и инвестициите.
Прекомерната инфлация през последните две години и повишаването на лихвените проценти до исторически нива обаче промениха ситуацията.
Тъй като банките се възползват все по-малко от тези антикризисни програми, ЕЦБ би искала в бъдеще те да получават ликвидност, когато решат сами да я поискат. За да улесни това развитие, ЕЦБ планира намали разликата между своята лихва по депозитите и основната лихва по рефинансиране до 15 базисни пункта от септември, в сравнение с 50 в момента.
Това ще насърчи банките да отправят своите седмични искания за заем от ЕЦБ, като същевременно ще намали нестабилността по отношение на лихвите на паричния пазар, които са тясно свързани с тези на ЕЦБ, се посочва в прессъобщение на ЕЦБ.