На предишното си заседание в края на януари ЕЦБ понижи водещите си лихви с 0,25 процентни пункта, водена от заключението, че процесът на намаляване на инфлацията "е в ход".
Междувременно отговорните да вземат решенията (управителният съвет на ЕЦБ, който се състои от нейното ръководство и управителите на централните банки на страните от еврозоната – бел. ред.) изглеждат все по-раздвоени относно това колко бързо ще намалят лихвите от тук нататък след пет последователни стъпки на намаление, започнали през юни миналата година. Ясна е позицията на по-консервативни представители на ЕЦБ, като Изабел Шнабел, които открито започват да се противопоставят на допълнителни намаления.
"Неутралната лихва (която нито забавя, нито стимулира растежа -бел. ред.) се покачи през последните две години и вече не е ясно, че сегашната лихва все още възпира икономиката", заяви миналата седмица Шнабел.
На този фон последните макроикономически данни показват, че икономиката на еврозоната е избегнала спад на брутния вътрешен продукт през последното тримесечие на 2024 г., а доверието в промишления сектор се е подобрило от много слабо до все още слабо ниво.
По отношение на инфлацията предварителните изчисления на Евростат показват, че тя е била 2,4 на сто на годишна база през февруари, след като достигна 2,5 на сто през януари, повишавайки се на четири пъти от септември, когато бе на ниво от 1,7 на сто.
Ключови думи
Ако очакваното намерение за спад на лихвите се реализира днес, основният въпрос след това ще бъде с какъв темп ЕЦБ би продължила да намалява лихвите. При ниво от 2,5 на сто, лихвеният процент ще бъде в горната граница на неутралния диапазон.
Критичният аспект, който трябва да се наблюдава на днешното заседание, е дали ЕЦБ ще премахне термина "рестриктивни" за нивото на лихвените си проценти от официалната си позиция, отчитат в свой коментар анализатори от нидерландската финансова група Ай Ен Джи (ING).
Като такъв институцията все още определя своя основен лихвен процент. Тази формулировка продължава да присъства в изказванията на преизидента на ЕЦБ Кристин Лагард въпреки предприетите неколкократни намаления и евентуално нейно отсъствие днес би означавало, че следващо непосредствено намаляване на лихвите не е гарантирано.
Други фактори
Пред управителния съвет на Европейската централна банка стоят и два основни въпроса, чието решаване в една или друга посока би могло да има видимо отражение върху нивата на основните лихвени проценти. Единият е свързан с обявените от президента на САЩ мита от 25 на сто върху европейски стоки, които търсят пазар в най-голямата световна икономика.
Все още обаче е прекалено рано тези действия да бъдат поставени на масата, предвид това, че не са обявени официално и предстои евентуална оценка на първоначалните резултати от тях.
Вторият важен въпрос е свързан с развитието на войната в Украйна, но и тук има твърде неизвестни, за да може да се твърди в каква посока биха повлияли те.
Според някои анализатори при постигане на споразумение за прекратяване на огъня е възможно енергийните цени да се понижат, като за това ще допринася и обявеното от Организацията на страните износителки на петрол и нейните партньорки (ОПЕК+) увеличаване на добива на петрол.
Заради настояването за повече бюджетни разходи за отбрана, каквито призиви все повече има в Европа, а и от страна на Доналд Тръмп, е възможно бъдещите действия на ЕЦБ да бъдат по предпазливи, посочват в свой коментар от британската банка "Барклис" (Barclays). Възможно е обаче финансирането на тези разходи да доведе до увеличаване на лихвите по държавните заеми, което е възможно да принуди ЕЦБ да действа в посока на допълнителни понижения на лихвите.
Икономически преглед
Наред с решението си за нивото на основните лихви днес ЕЦБ се очаква да публикува и актуализирана макроикономическа прогноза, след като в края на декември обяви, че очаква БВП на еврозоната да нарасне с 1,1 на сто през настоящата година, а инфлацията да се достигне целевото ниво от 2 на сто през второто тримесечие.