Майдел изрази очакване Европейският парламент да има "критично-конструктивна" роля при обсъждането на новите предложения.
Следва пълният текст на интервюто:
Оценките за предложенията на ЕК за намаляване на бюрокрацията и пречките пред бизнеса са смесени. Каква е вашата?
- Ние - групата на Европейската народна партия и ГЕРБ - от няколко години казваме, че приоритетите на комисията трябва да се променят. Те трябва да адресират ниския растеж в Европа и ниската продуктивност на нашите компании, както и възможността на нашите традиционни индустрии да въведат новите технологии в техните механизми, производства, начин на работа.
Очаквахме да видим тази пътна карта за конкурентоспособност. Ако трябва да я анализираме малко по-критично, виждаме, че отново целите като че ли не са напълно ясни - какво искаме да постигнем. От една страна казваме, че нашият най-голям проблем е липсата на иновации в Европа, а същевременно отбелязваме, че проблемите са свързани с високите цени на електроенергията, с ниската производителност на нашите традиционни индустрии. До някаква степен това е противоречие, защото, за да има индустрия с висока продуктивност и възможност за иновации, трябва да бъдат преодолени няколко базови проблема. Един от тях са високите цени на електроенергията, друг е свързан с множеството бюрократични изисквания към компаниите. Но дори да се справим с тези две приоритетни предизвикателства, не е ясно дали ще могат да се случат в тези първи няколко месеца на новата ЕК. Остава въпросът как да внедрим технологиите.
От една страна казваме, че ще приоритизираме иновациите, но същевременно проблемите ни са свързани с други причини, с които също ще се справим. Искаме да видим по-ясна приоритетност от комисията, ясен поглед какво се опитваме да направим. Ще улесним компаниите, за да могат да се развиват, или ще продължим да им казваме какво трябва да направят. До голяма степен заложените предложения не са обяснени, не е посочена причина защо се правят част от тези предложения.
Приемам предложенията по по-балансиран начин. Смятам, че е важно да искаме отново да постигнем растеж на Европа, но не съм сигурна, че осъзнаваме къде Европа наистина се намира в момента в света, кои са най-важните индустрии, които движат икономиките на САЩ и Китай - това са технологичните индустрии.
Докладът на Марио Драги посочва, че най-голямата причина в Европа да нямаме растеж е липсата на развита технологична индустрия. Дори да намалим цените на електроенергията, което е изключително важно, дори да намалим бюрократичната тежест, тази индустрия не сме я развили. Като евродепутат, който работи по тези теми от известно време, мога да кажа, че тя не се създава с регулации, а органично, от самата екосистема, като институциите могат да съдействат да премахнат пречки, да подпомогнат единния пазар.
С какво този план може да помогне в България?
- Виждаме в плана, че той ще приоритизира много повече финансирането на стратегически технологии за Европа. Ако нашата държава има определени сектори, които могат да бъдат категоризирани като стратегически - свързани с изкуствен интелект, високи технологии - тогава можем истински да се възползваме от тази стратегия.
Каква предвиждате да бъде ролята на ЕП?
- Критично-конструктивна, надавам се. Не ми се иска да правя паралел с пътната карта, която беше представена от ЕК преди пет години за Зелената сделка. Тогава някои от нас в ЕП, включително и аз, бяхме много критични за начина, по който тези цели трябва да се постигнат. Гледам и от критична гледна точка, защото Компасът включва предложения, теми и цели, които са изключително общи. Не смятам, че с такива общи послания и цели можем да постигнем резултати и да покажем, че Европа е отворена за инвестиции и бизнес, и да помогнем на нашите компании.
Какво налага предвижданите промени - ЕС отиде твърде далеч в законодателството, или геополитическото раздвижване изисква този ход?
- Причините са много. Начинът, по който трябва да гледаме на нашата икономика, от години е по-различен. Технологиите промениха начина, по който икономиките се развиват. Европа до голяма степен изгуби това състезание. Останалите глобални партньори и държави правят всичко възможно за подобряване на бизнес климата. Европа трябва да намери начин как да отговори.
Статистиката от последните 15 години показва, че държавите от еврозоната са с минимален общ растеж, ако се сравнят със САЩ - тяхната икономика е пораснала с близо 30-40 процента. Има голяма разлика в начина, по който двете икономики се развиват, в САЩ имат един от най-развитите технологични бизнеси в света.
Начинът, по който тази пътна карта може да се приложи, ще зависи от желанието на държавите от ЕС да приоритизират тези теми и от начина на структуриране на следващия европейски бюджет.