Текстът е бил приет с огромно мнозинство (587 гласа "за", 10 "против" и 38 въздържали се).
Известен под името "Разпоредба за чиповете", той поставя пред ЕС цел за удвояване на текущия пазарен дял, за да достигне 20 на сто от световния пазар през 2030 година. За тази цел ЕС трябва да увеличи четворно производството си.
През последните десетилетия в Европа е налице спад на производствените мощности при производството на полупроводници. Старият континент е станал зависим от азиатските производители, които доминират световния пазар: Тайван (където се произвеждат 90 на сто от най-модерните чипове в света), Южна Корея, а все повече и Китай.
Пандемията от КОВИД-19 парализира веригите за доставки в Азия през 2020 година и това доведе до значителен недостиг на чипове, което затрудни европейската автомобилна промишленост и бе своеобразен шок за континента.
Освен в автомобилната промишленост полупроводниците са крайно необходими и за редица предмети от всекидневието (смартфони, електродомакински уреди), както и в центровете за съхранение на данни, които са в центъра на процъфтяващата цифрова икономика. Те са от жизненоважно значение за ключови зелени технологии и за декарбонизирането на икономиката.
Разпоредбата се вписва също и в желанието на Европа да намали уязвимостта си от геополитически удари след войната в Украйна, която извади наяве зависимостта на 27-те страни членки от руския газ.
Ако евентуален военен конфликт между Китай и Тайван доведе до спиране на износа на полупроводници, то това би парализирало европейската промишленост.
Текстът предвижда държавни и частни инвестиции за 43 милиарда евро в развитието на центрове за производство на европейския континент.
"Без заводи няма да има промишлена политика. Времето, когато Европа инвестираше само в научноизследователска дейност и изнасяше производството, свърши". Това заяви еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон, който е внесъл разпоредбата.
Около 6,2 милиарда евро държавни фондове, от които 3,3 милиарда евро от бюджета на ЕС, ще бъдат мобилизирани за научноизследователска дейност и развитие, като целта е да се улесни трансферът на знания от лабораториите към заводите.
Система за контрол на дефицита ще бъде въведена, за да позволи на ЕК да предвиди възможни трудности с доставките и да действа във време на криза, включително прибягвайки до съвместни покупки.
Новият закон, вече договорен между ЕП и Съвета на ЕС, има за цел да създаде благоприятна среда за инвестиции в полупроводници в Европа, като ускори процедурите за издаване на разрешения и признае критичното им значение чрез така наречения статут с възможно най-голямо национално значение. Малките и средните предприятия също ще се възползват от по-голяма подкрепа, особено в областта на проектирането на полупроводници, за да се стимулират иновациите. Това се посочва в прессъобшение на ЕП.