Еврокомисията предлага мерки в подкрепа на приемствеността между поколенията в селското стопанство

Европейската комисия (ЕК) представи днес "Стратегия за обновяване на поколенията в селското стопанство", в която се определя ясна пътна карта за подпомагане на младите земеделски стопани и привличане на повече хора в селското стопанство. Стратегията има за цел да удвои дела на младите земеделски стопани в Европейския съюз (ЕС) до 2040 г., като целта е младите и новите земеделски стопани да съставляват около 24 на сто от европейските земеделски стопани, съобщава ЕК.
За тази цел Комисията ще препоръча на държавите членки, особено на изоставащите, да инвестират най-малко 6 процента от разходите си за селско стопанство в мерки за насърчаване на приемствеността между поколенията с възможност за мобилизиране на допълнителни ресурси. Стратегията включва и разработване на национални стратегии за обновяване на поколенията в селското стопанство до 2028 г., в които ще бъдат разгледани съществуващите пречки и ще бъдат определени целенасочени мерки за подкрепа въз основа на препоръките на ЕК. От държавите членки ще се очаква да докладват редовно за напредъка си. Заедно тези усилия ще гарантират устойчив, стабилен и привлекателен селскостопански сектор за бъдещето, посочват от Еврокомисията.
Младите земеделски стопани са от ключово значение за продоволствената сигурност на ЕС и за оживените селски райони. За да се запази устойчивостта и привлекателността на селското стопанство, младите хора трябва да разполагат с подходящите условия, за да изградят живота и кариерата си в селските райони, като се гарантира не само правото на престой, но и желанието да останат. Въпреки това секторът е подложен на сериозен натиск: застаряваща работна сила, намаляващо население в селските райони, икономически и екологични предизвикателства. Ограниченият достъп до земя, достъпните кредити, по-ниските доходи и липсата на подходящи умения обезкуражават новите участници, а приемствеността продължава да бъде трудна поради административни и финансови пречки. Справянето с тези проблеми е както стратегическа необходимост, така и споделена социална отговорност за ЕС.
Изпълнение на стратегията: следващи стъпки за приемственост между поколенията
Стратегията има за цел да подкрепи и подготви следващото поколение земеделски стопани в ЕС. Тя признава, че младите земеделски стопани са изправени пред специфични предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени с конкретни действия на всички нива на управление — европейско, национално и регионално — и във всички политики.
За да се постигне това, в стратегията се определят пет основни лоста за действие: достъп до земя, финансиране, умения, справедлив жизнен стандарт в селските райони и подкрепа за наследяването. Към всеки лост се подхожда чрез целенасочени водещи инициативи, наред с другото:

Предлагане на задължителен стартов пакет за младите земеделски стопани в следващата Обща селскостопанска политика (ОСП), за да се улесни тяхното навлизане и установяване в сектора чрез всеобхватен пакет от интервенции, включително еднократна сума в размер до 300 000 евро.
По-добро насочване на средствата в полза на младите земеделски стопани.
Работа с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за разработване на гаранционни схеми и/или лихвени субсидии за улесняване на достъпа до финансиране.
Разработване на Европейска обсерватория за земята с цел подобряване на прозрачността по отношение на земята. Това ще помогне на земеделските стопани да получат достъп до наличната земя, ще подпомогне приемствеността в земеделските стопанства, ще предостави информация за политиката и ще предотврати спекулациите със земя, като улесни започването на селскостопанска дейност от нови участници.
Интегриране в Европейския семестър на съответните аспекти на приемствеността между поколенията по отношение на наследяването, включване на реформите в областта на пенсиите, пенсионирането и прехвърлянето на стопанства в националните рамки на политиката с цел улесняване на навременното наследяване и поземлената мобилност.
Приканване на младите земеделски стопани да участват в "Еразъм за млади предприемачи", за да могат да научат добри селскостопански практики в чужбина или да диверсифицират приходите си, като се учат от други сектори.
Насърчаване на добри условия на живот в селските райони, като същевременно се подкрепя местното развитие и участието на младите хора и жените.
Съфинансиране на услуги за подпомагане на фермерите по време на болест, ваканция или полагане на грижи, за да се подобри равновесието между професионалния и личния им живот.

Стратегията е разработена така, че да се прилага на множество взаимосвързани нива: чрез настоящата и бъдещата ОСП, допълнителни политики на ЕС, ръководени от държавите от ЕС действия в области като достъпа до земя, данъчното облагане, образованието и пенсиите, както и инициативи на заинтересованите страни. Преодоляването на тези пречки изисква силен национален и регионален ангажимент, за да се гарантира ефективно въздействие.
Контекст
Селското стопанство в Европа застарява по-бързо от други сектори. Понастоящем средната възраст на земеделските стопани в ЕС е 57 години, като само 12 на сто от тях са на възраст под 40 години, като по този начин попадат в категорията на младите земеделски стопани. Този дисбаланс създава рискове за дългосрочната продоволствена сигурност, стратегическата автономност на ЕС в производството на храни и устойчивостта на селскостопанските ландшафти в Европа.
Броят на младите хора в селските райони също намалява. Между 2013 г. и 2019 г. броят на младите хора на възраст 15-24 години, живеещи в селските райони в ЕС, е намалял от 3,6 милиона на 1,9 милиона, докато тези на възраст 25-29 години са намалели от 6,9 милиона на 5,9 милиона.
Въпреки че много по-възрастни земеделски стопани притежават земята си, по-младите поколения често са ограничени до аренда, като работят с около 15 милиона хектара като арендатори в сравнение с 10 милиона като собственици. Достъпът до земя, достъпните кредити и основните умения продължават да бъдат основни пречки за младите земеделски стопани. През 2022 г. младите земеделски стопани в са били изправени пред недостиг на финансиране в размер на 14,1 милиарда евро, което се равнява на 22 процента от общия недостиг на сектора.