Европа инвестира 45 милиарда евро в нови вятърни енергийни мощности през 2025 г., сочи годишният статистически доклад на базираната в Брюксел асоциация "УиндЮръп" (WindEurope), която обединява 600 членове от над 50 страни.
През 2025 г. Европа е изградила 19,1 гигавата (GW) нови мощности за вятърна енергия, с което общият ѝ капацитет достига 304 гигавата.
Германия е изградила най-много нови мощности (5,2 гигавата), следвана от Турция (2,1 гигавата), Швеция (1,8 гигавата) и Испания (1,6 гигавата).
Вятърните електроцентрали разположени на сушата останаха движещата сила зад разширяването на вятърната енергия през миналата година, като 90 процента от всички нови мощности бяха такива. 2025 г. бе рекордна година с добавени над 17 гигавата нови вятърни мощности на сушата, е посочено в доклада
Литва се открои, инсталирайки 759 мегавата, увеличавайки общия си капацитет с над 40 на сто, се посочва още в доклада. Вятърната енергия покри 33 процента от търсенето на електроенергия в страната през 2025 г., което даде възможност на балтийската държава граничеща с Русия да се отдели от руската енергийна мрежа и да бъде по-малко зависима от вноса от Москва на изкопаеми горива, е отбелязано в доклада.
Вятърната енергия продължава да засилва индустриалната конкурентоспособност и енергийната сигурност на Европа, допълват авторите му.
Относно бъдещото развитие на сектора в доклада е посочено, че Европа вече е готова да изгради 151 гигавата нови вятърни енергийни мощности през периода 2026-2030 г. 112 гигавата от тях ще бъдат в страни от Европейския съюз (ЕС).
Сред предизвикателства пред отрасъла в доклада е посочено недостатъчното развитие на електроенергийната преносна мрежа, електрификацията на промишлеността, мобилността и отоплението. Друга пречка, отбелязана в доклада, е бавното навлизане на електрификацията, което все повече подкопава бизнес аргументите за реализирането на нови вятърни мощности.