Европа трябва да поеме контрола над собственото си развитие, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард
Лагард посочва, че Европа дълго време е била най-отворената световна икономика и това е носело ползи - милиони работни места, силен растеж и високи търговски излишъци. Но с промяната в глобалната среда, като например водената от САЩ търговска политика, войната в Украйна и зависимостта от Китай, този модел се превръща от предимство в слабост, който прави икономиката на общността податлива на външни рискове. Износът е в застой, промишленото производство е под натиск, а Европа става все по-зависима от чужди пазари и суровини, предупреди Лагард.
Тя подчертава, че Европа е позволила огромна част от средствата й да бъдат инвестирани в САЩ, тъй като американските пазари осигуряват по-висока доходност. Това обаче създава порочен кръг - капиталът се изнася към по-продуктивни икономики, а европейската производителност изостава още повече, като финансовите потоци се използват повече за американски проекти, вместо за местни инвестиции.
В същото време ЕС е силно зависим от Китай за критично важни суровини и технологии. Анализи на ЕЦБ показват, че над 80 на сто от големите компании в еврозоната са силно зависими от китайски доставчици на редкоземни елементи, което прави Европа уязвима при евентуални проблеми във веригата на доставки, а това може да ограничи или спре производството в цели европейски сектори.
Лагард посочи, че Европа има и силни страни - силен трудов пазар, устойчиво търсене и високи инвестиции в дигитализация и изкуствен интелект. Дори когато икономическият растеж се забавя, заетостта остава висока, а инвестициите в нематериални активи (като софтуер и изкуствен интелект) се увеличават, каза тя.
Политиките на правителствата на страните от ЕС също помагат, особено финансовите стимули в областта на отбраната и инфраструктурата, които ще подкрепят растежа. ЕЦБ също смекчава условията чрез понижения на лихвите, за да подпомогне кредитирането и търсенето, отчита Лагард.
Президентът на ЕЦБ е категорична, че Европа трябва да отключи потенциала на единния си пазар, който въпреки 30 години на интеграция, остава фрагментиран. Вътрешните търговски бариери при услугите и стоките са толкова високи, че се равняват на „скрити тарифи“. Според Лагард ЕС трябва да реформира управлението си, да разшири взаимното признаване, да опрости правилата и да въведе общоевропейски правни рамки, които фирмите могат доброволно да използват.
Лагард подчерта, че ако Европа успее да укрепи вътрешния си пазар и да създаде истински европейски капиталови пазари, това би позволило европейските спестявания да остават в Европа и да финансират европейски иновации. Така Старият континент би могъл да развие конкурентни компании в сектори като изкуствен интелект, зелени технологии и високотехнологични производства и да не изостава в тези сфери от САЩ и Китай. Според Лагард това е ключът към по-висока производителност и по-силна стратегическа автономия.
Тя предупреди, че ако Европа продължи да не предприема нужните стъпки или реформи през следващите шест години, това ще има сериозни негативни последствия за икономическия растеж, производителността и конкурентоспособността ѝ. Настоящата година показва, че ЕС разполага с реални източници на икономическа сила и ако бъде използвана политическата воля за реформи, Европа може не само да защити икономиката си от външни шокове, но и да се превърне в пълноценен глобален икономически играч, който има контрол върху собствения си път на растеж и развитие.
Президентът на ЕЦБ подчерта, че ЕС не се нуждае от нови договори или революционни промени, а от политическа воля. Ако Европа направи единния пазар наистина единен, тя може да премине от икономическа устойчивост към формирането на истинска силна позиция в глобален мащаб.