Mежду 60 и 70 процента от почвите в Европа не са в добро състояние, отчасти поради лоши практики за управление на почвите и на оборския тор. Това се посочва в анализ, на основата на който Европейската сметна палата (ЕСП) е изготвила доклад, публикуван днес на сайта й.
Според институцията Европейската комисия и държавите от Европейския съюз не са използвали в достатъчна степен финансовите и законотворчески инструменти, с които разполагат, стандартите на ЕС често не са достатъчно амбициозни, а държавите членки не насочват финансирането към районите с най-належащи проблеми, свързани с почвите.
Правилата на ЕС, като например Общата селскостопанска политика (ОСП) и Директивата за нитратите, насърчават въвеждането на подобрения в управлението на почвите и оборския тор. Според изчисленията размерът на финансирането по ОСП, заделено за доброто състояние на почвите в периода между 2014 г. и 2020 г., е приблизително 85 млрд. евро, а Директивата за нитратите ограничава използването на азот от оборски тор в замърсени райони, отбелязва ЕСП.
Според одиторите инструментът на ЕС, чрез който се следи за това земеделските стопани да спазват екологичните условия - т. нар. кръстосано съответствие - има потенциал да се справи със заплахите за почвите, тъй като определените в него стандарти се прилагат за 85 процента от земеделските площи. Условията, които земеделските стопани трябва да изпълняват, за да получат плащания по ОСП, обаче не са достатъчно строги. Изискванията на държавите от ЕС по отношение на почвите налагат минимални промени в земеделските практики и могат само частично да подобрят състоянието на почвите. Въпреки че са постигнати известни подобрения за периода между 2023 г. и 2027 г., извършените досега промени в някои страни членки не са достатъчни и могат да повлияят върху устойчивото управление на почвите и оборския тор само в ограничена степен.
Държавите от ЕС е трябвало да разпределят финансирането за области със сериозни проблеми, свързани с почвата. Те обаче са насочили към такива области само малка част от отпуснатите им от ЕС средства за развитие на селските райони, които се използват за подкрепа на доброволно екологично земеделие. Националните програми за развитие на селските райони са съдържали малко мерки за управление на оборския тор въпреки установените проблеми с излишъка на азот, критикува ЕСП.
Научните изследвания показват, че екосистемата на почвите в Европа ще продължи да се влошава поради различни фактори, предупреждават експертите. При почти 25 процента от земите в ЕС се наблюдава ерозия, по-висока от прага, препоръчан за добра устойчивост, а по-голямата част от почвите са изложени на риск от загуба на биологичното разнообразие. Азотът е необходим на почвите за развитието на растенията. Липсата на азот може да доведе до влошаване на качеството на почвите, докато в твърде големи количества той може да причини замърсяване на водите и еутрофикация. Най-високите стойности, причиняващи най-голямо замърсяване, за периода 2012 - 2015 г. в ЕС са били отчетени в Кипър и Нидерландия. Между 2016 г. и 2019 г. в Нидерландия се е наблюдавала най-високата известна стойност, което е последният период, за който са налични данни.
Одитът обхваща периода 2014 - 2020 г. (като действието на стандартите е продължено за 2021 г. и 2022 г.) и очертава тенденциите за 2023 - 2027 г. В одитната извадка са включени пет държави от ЕС - Германия, Ирландия, Испания, Франция и Нидерландия.