Европейската централна банка даде положителна оценка на България за изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната

Европейската централна банка (ЕЦБ) дава положителна оценка на България по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. Това се посочва в поискания от страната ни извънреден доклад и прессъобщението на финансовата институция, публикувани днес. България е постигнала добър напредък към икономическо сближаване с еврозоната от 2024 г. досега, се посочва в съобщението на ЕЦБ. 
В анализа на финансовата институция, базирана във Франкфурт, е обобщено, че страната ни "е в референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на законовите изисквания".
"Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя за България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната", каза Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, цитиран в съобщението.
"Искам да поздравя България за огромната й отдаденост да направи необходимите корекции", допълни той.
След като участва във валутно-курсовия механизъм (ЕРМ 2 - ERM II) и Банковия съюз от 10 юли 2020 г., България направи още една крачка към европейската интеграция при предизвикателни икономически условия. Постигането на благоприятна среда за устойчива конвергенция в България изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи, посочват от Европейската централна банка.
На 25 февруари т.г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев подписаха съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпратиха до председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, както и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Докладът на ЕЦБ е одобрен на 30 май от Генералния съвет на финансовата институция и са използвани статистически данни, налични до 19 май 2025 г.
Освен членството в ЕРМ 2 в продължение на две години страната трябва да отговаря и на още три основни групи изисквания: 
- Средногодишната инфлация да не е по-висока от 1,5 процентни пункта от средноаритметичния темп на динамиката на цените в трите страни с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност.
- Бюджетният дефицит да е под 3 на сто и държавният дълг да е под 60 на сто от БВП.
- Лихвите по дългосрочните дългови инструменти (държавни ценни книжа и облигации на международния пазар – бел. ред). да съответстват на критериите за конвергенция.
Освен това страната трябва да покрива и критерий за правна съвместимост.
Инфлацията
По отношение на критерия за ценова стабилност през април 2025 г. средният 12-месечен темп на инфлацията по хармонизираната европейска методика в България е 2,7 процента, т.е. малко под референтната стойност от 2,8 процента. Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри резултати по ценова стабилност, т.е. Ирландия (1,2 процента), Финландия (1,3 процента) и Италия (1,4 процента), като се вземе средната им инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта.
При изготвянето на доклада за България нито една страна в ЕС не е "извадена" при формирането на критерия за инфлация, за разлика от последното разширяване на еврозоната, когато бе преценено, че данните от Малта и Португалия не трябва да бъдат взети предвид заради значително по-ниската им инфлация от останалите страни в ЕС. Тогава беше определено, че от 2023 г. Хърватия ще е 20-ият член на еврозоната.
За последно Словакия през 2008 г. се присъедини към еврозоната, без да има страни, чиито данни не са отчитани при определянето на инфлационния критерий, сочи справка в съответните конвергентни доклади. Оттогава, освен Хърватия, еврото приеха Естония, Латвия и Литва.
Състояние на публичните финанси и равнище на държавния дълг
По отношение на фискалния критерий ЕЦБ отчита, че България не е била обект на процедура за прекомерен дефицит от 2012 г. Бюджетният дефицит на консолидирания държавен бюджет на страната е 3,0 процента от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3 процента. Съотношението на брутния държавен дълг към БВП е 24,1 процента, т.е. доста под референтната стойност от 60 процента, и е доста под 60 процента от БВП през последните 20 години.
Лихвени проценти по държавния дълг
Дългосрочните лихвени проценти в България са средно 3,9 процента през референтния период от май 2024 г. до април 2025 г. и следователно са под референтната стойност от 5,1 процента за критерия за конвергенция на лихвения процент.
Членството в ЕРМ 2
По отношение на валутно-курсовия критерий българският лев участва в ЕРМ 2 през двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс от 1,95583 лв. за евро, отчитат от ЕЦБ.
България е изпълнила почти всички поети ангажименти след влизането си в ЕРМ 2 и е поела ангажимент да изпълни оставащите мерки, свързани с реформите в държавните предприятия и рамката за несъстоятелност. Всички отворени въпроси са включени в Плана за възстановяване и устойчивост на страната, се посочва в анализа на ЕЦБ.
От франкфуртската финансова институция допълват, че е необходим по-нататъшен напредък за справяне с оставащите недостатъци в областта на борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. В тази връзка от ЕЦБ отчитат, че основните политически ангажименти са реализирани, но е необходимо по-нататъшно напредване за отстраняване на оставащите слабости. По-конкретно България е насърчена да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Групата за финансови действия (FATF), след като страната бе включена в така наречения сив списък на FATF през октомври 2023 г.
Съответствие с правото на ЕС
От финансовата институция, базирана във Франкфурт, отчитат, че "що се отнася до съвместимостта на националното законодателство, българското законодателство е съвместимо с Договора за функциониране на Европейския съюз и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), както се изисква по член 131 от ДФЕС". 
Последната ключова промяна в тази посока беше приемането на изменение в Закона за БНБ, чрез преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет през тази година. С тях се регламентира това, че в случай че управителят или някой от подуправителите на БНБ реши да приеме да бъде служебен министър-председател, то той подава оставка от поста си в централната банка. За промените настояваха от ЕЦБ, за да се запази независимостта на БНБ.