Европейската цифрова самоличност: ЕС влиза във финалната фаза по въвеждането на EUDI

Европейският съюз навлиза във финалната фаза по въвеждането на Европейската цифрова самоличност (EUDI), след като през май 2024 г. влезе в сила регламентът, който актуализира рамката eIDAS и постави изискването всяка държава членка да предостави на гражданите и бизнеса поне един вариант на Европейския портфейл за цифрова самоличност – т.нар. EUDI Wallet.
Срокът „до 2026 г.“ се превърна в ключов ориентир за администрациите и за отрасли като банкиране, телекомуникации и здравеопазване, тъй като портфейлът е замислен като универсален механизъм за сигурна дистанционна идентификация и споделяне на цифрови удостоверения – например шофьорска книжка, диплома, професионална квалификация, права по социално осигуряване или други атрибути.  
Какво всъщност променя eIDAS 2.0? 
Регламентът надгражда досегашния режим, при който държавите членки можеха доброволно да нотифицират национални схеми за електронна идентификация, признати задължително от останалите страни от 2018 г., но без общо изискване всяка държава да развие собствена национална електронна идентичност и без достатъчна оперативна съвместимост за масово използване в частния сектор. Българската национална схема за електронна идентификация беше разработена от „Евротръст Технолъджис“ АД и след като премина и през партньорска проверка от държавите членки, с което бяха потвърдени заключенията на българското Министерство на електронното управление (МЕУ), беше публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз (ЕС).
Новата рамка обаче цели да премахне тази фрагментация чрез портфейл, който да работи по общи спецификации в целия ЕС и да се приема за достъп до услуги – както публични, така и частни – при които се изисква надеждна идентификация.
Иначе казано - европейският портфейл за цифрова самоличност е приложение, което всяка държава членка на ЕС трябва да изгради до края на 2026 г. Чрез него гражданите ще могат да доказват своята самоличност при достъп до онлайн услуги в целия ЕС, предоставяни както от публичния, така и от частния сектор. В портфейла ще могат да се съхраняват и споделят важни цифрови документи и удостоверени атрибути, като потребителят ще има пълен контрол върху това какви данни предоставя във всеки конкретен случай. Приложението ще позволява и подписване на документи с квалифициран електронен подпис, като основните му предимства са по-бърз и удобен достъп до услуги, по-малко бюрокрация, по-висока сигурност и по-добра защита на личните данни.
Техническият „гръбнак“: Архитектура и референтна рамка (ARF)
Техническата основа на екосистемата е Архитектурата и референтната рамка (Architecture and Reference Framework, ARF) – документите, които описват компонентите на портфейла и начина им на взаимодействие с акцент върху сигурността и защитата на личните данни. Те се поддържат като „жив“ набор от спецификации и се актуализират периодично.
Пилотните проекти: Тестове „в реалния живот“
Европейската комисия организира четири мащабни пилотни проекта (Large-Scale Pilots), които събират обратна връзка и тестват ежедневни сценарии за използване на портфейла – от държавни услуги и трансгранични административни процеси до банкиране, телекомуникации и здравеопазване.
Именно натрупването на практическа обратна връзка бе замислено да намали риска от несъвместимости между националните реализации и да ускори внедряването при хармонизирани правила и технически изисквания в целия ЕС.
С приближаването на края на 2026 г. фокусът постепенно се измества от абстрактните концепции към организационни и управленски въпроси: кой издава и поддържа портфейла, как се сертифицират решенията, как се организира приемането им от доставчиците на услуги, както и как се управлява екосистема, в която ще участват едновременно публични регистри, частни „разчитащи страни“ и доставчици на удостоверителни услуги.  
Комисията подчертава, че идеята е портфейлът да улесни реални житейски ситуации – от откриване на банкова сметка и записване в университет в друга държава членка до достъп до здравни услуги и електронно подписване, при което потребителят запазва контрол върху това какви данни споделя.
Какво следва?
Пътната карта на ЕС предвижда държавите членки да предложат поне един вариант на Европейския портфейл за цифрова самоличност до 2026 г., като общата цел е портфейлът да се превърне в широко използван инструмент за сигурна електронна идентификация в целия съюз.  МЕУ също интензифицира дейността си, като само през януари тази година бяха проведени две работни срещи по темата - с представители на бизнеса в ИТ сектора, както и с представители на всички доставчици на удостоверителни услуги в България. Основен фокус и в двете срещи бе напредъкът в разработването на дигиталния портфейл. До средата на февруари трябва да бъде подготвен и начален вариант на проекта.