Европейски нюзрум: 40-годишното съществуване на Шенген е успех за Европа, но застрашено ли е то?

Шенгенското пространство е перлата в короната на европейската интеграция, но по случай 40-годишнината от създаването му въпросите за неговото прилагане в няколко държави будят безпокойство. Това пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
В един ранен летен ден преди 40 години представители на правителствата на Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия се събират на лодка в малко люксембургско село. Символичното място – на река Мозел, където границите на Франция, Люксембург и Германия се срещат в една точка – се намира град Шенген. 
Именно там, на 14 юни 1985 г., беше подписано Шенгенското споразумение. То имаше за цел постепенно да премахне граничните проверки между държавите членки, проправяйки пътя за свободно движение на хора. То беше напълно въведено през 1995 г., създавайки зона за пътуване без паспорти в голяма част от Европа.
Днес Шенгенското пространство се състои от 29 държави: 25 държави от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Ирландия и Кипър са единствените две държави членки на ЕС, които не са се присъединили. Първата не се е присъединила, тъй като има обща зона за пътуване с Великобритания и това би създало затруднения по границата, докато втората в момента е в процес на присъединяване.
Други държави също искат да се присъединят към този клуб. Албания, например, поддържа позитивно и нарастващо икономическо, политическо и сътрудничество в областта на сигурността със страните от Шенген, като се възползва от безвизов режим на пътуване от 2010 г. насам и силна подкрепа за стремежите си към интеграция в ЕС и Шенген.
Често описван като крайъгълен камък на европейската интеграция, Шенген продължава да се радва на силна обществена подкрепа. В анкета на "Евробарометър" от октомври 2024 г., 72 на сто от анкетираните посочват Шенген като едно от най-важните постижения на ЕС. Въпреки че средно 21 на сто от хората в цялата общност заявяват, че не са наясно с всичко това, в Испания този дял е повече от два пъти по-голям и достига 50 на сто.
Икономическите ползи от Шенген
Неотдавнашното присъединяване на Румъния и България през януари 2025 г. подчертава това. След години на забавяне, двете страни най-накрая се присъединиха, първоначално по въздух и море през март 2024 г., което доведе до забележими икономически ползи.
Този ход увеличи привлекателността на Румъния за чуждестранните инвеститори, като ускори движението на стоки и услуги, според финансовия министър на Румъния Танцош Барна. Премахването на граничните проверки опрости логистиката, намали времето за чакане и намали разходите, което направи Румъния по-конкурентоспособна на европейските пазари.
В България тогавашният премиер Николай Денков нарече този важен етап "най-големият успех на българската дипломация" от присъединяването ѝ към ЕС през 2007 г.
Димитър Димитров, председател на Камарата на българските автомобилни превозвачи в България, отбеляза, че забавянията на границата с Румъния преди това са коствали на сектора около 300 милиона евро годишно, със средно време за чакане между 10 и 15 часа. През първите три месеца на годината трафикът между Румъния и България се увеличи значително. Около 160 000 автомобила са преминали границата, в сравнение със 128 000 през същия период на 2024 г., според данни на румънската агенция за пътна администрация ("Договори за пътно строителство, контрол и проекти").
Димитров подчерта, че членството в Шенген засилва стратегическото значение на България като транспортен център между Турция и ЕС, но също така предупреди, че остарялата инфраструктура остава основна пречка.
Подобна е ситуацията и в Хърватия, която се присъедини през януари 2023 г. Членството в Шенген се ползва с почти всеобща подкрепа сред хърватските граждани.
Премахването на контрола по вътрешните граници е изключително важно за страната като туристическа дестинация, като се има предвид, че много туристи идват в Хърватия с автомобили. След присъединяването към Шенгенското пространство, километричните опашки на граничните пунктове със Словения и Унгария ги няма вече през летните месеци, особено през уикендите.
Ерозира ли Шенгенското пространство?
Въпреки че има много ползи за Шенгенското пространство, то е изправено и пред предизвикателства, особено през последното десетилетие. Няколко държави въведоха отново вътрешни гранични проверки, обикновено в опит да ограничат миграцията и тероризма. Макар че тези проверки са върнати на някои шенгенски граници, това не означава рутинни спирания за всеки автомобил, така че много пътуващи не изпитват почти никакви затруднения. По време на пандемията от КОВИД-19 много държави също затвориха временно границите си. В отговор на терористичните атаки от ноември 2015 г. Франция възстанови проверките на сухопътните, морските и въздушните си граници с други държави от Шенгенското пространство. Оттогава схемата се подновява на всеки шест месеца, като последният път беше за периода до 31 октомври 2025 г.
През 2015 г. Австрия въведе временни гранични проверки със Словения и Унгария в отговор на високите нива на миграция, но те бяха многократно удължавани, което причинява икономически предизвикателства и трудности за трансграничните предприятия и пътуващи. През октомври 2023 г. Словения наложи проверки на границите си с Хърватия, която се присъедини към Шенген по-малко от година по-рано, и Унгария. Тази стъпка дойде, след като Италия също възстанови граничния контрол със Словения поради влошаващите се условия в Близкия изток, увеличения поток от мигранти по Балканския маршрут и опасения за националната сигурност. Тези гранични проверки между Словения, Хърватия, Унгария и Италия остават в сила.
В Хърватия за кратко се появиха опасение, че ситуацията ще се върне към старото си положение, когато Словения реши да въведе случайни проверки малко след като Хърватия се присъедини към Шенгенското пространство. Този страх обаче се оказа неоснователен, тъй като няма систематични проверки на всеки пътник и всяко спиране на превозно средство, така че трафикът продължава да протича относително безпрепятствено.
ЕС заявява, че временните гранични проверки са разрешени "в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност", но че те трябва да се прилагат като крайна мярка, в извънредни ситуации.
Държавите могат да въведат проверките, ако бъде предоставена обоснована причина, и те могат да бъдат удължавани на всеки шест месеца, обикновено до две години. След това основанието трябва да бъде променена, за да останат граничните проверки в сила.
В момента Словения, Австрия, Нидерландия, Дания, Франция, Норвегия, Швеция, Германия, България и Италия временно въведоха отново временен граничен контрол.
Откакто встъпи в длъжност миналия месец, новото германско правителство увеличи броя на граничните патрули, което предизвика недоволството на някои съседни държави.
"Трябва да избягваме създаването на граници в съзнанието на хората. Шенген трябва да продължи да съществува", заяви Леон Глоден, министър на вътрешните работи на Люксембург, на среща с германския си колега в края на май.
Кметът на Страсбург и неговият колега от другата страна на река Рейн, в град Кел, провинция Баден-Вюртемберг в Германия, се оплакаха от засилените гранични проверки между двата града в протестно писмо до канцлера Фридрих Мерц.
Кметовете твърдят, че това вреди на ежедневието и принуждава все по-малко пазаруващи от Страсбург да посещават Кел.
През последните десет години Германия постепенно въведе отново временни проверки по всички свои сухопътни граници в опит да намали незаконната миграция. Но новото федерално правителство, което встъпи в длъжност на 6 май, оттогава засили проверките, както и позволи на граничните служители да отхвърлят лица, които искат да получат убежище.
Полският премиер Доналд Туск разкритикува този ход, особено след като хиляди мигранти бяха върнати през границата от Германия. В сряда той заплаши да въведе временен граничен контрол с Германия, заявявайки, че е "много вероятно" той да бъде въведен това лято, ако натискът върху тези гранични региони продължи.
Някои държави избягват въвеждането на гранични проверки
Макар че през последното десетилетие временното повторно въвеждане на граничен контрол в Шенгенското пространство се увеличаваше главоломно, много страни се противопоставиха.
Белгия рядко затягаше граничните правила. Всъщност тя го направи само по време на пандемията от КОВИД-19 през зимата на 2021 г. Това е показателно, като се има предвид фактът, че Белгия, подобно на съседите си, е подложена на голям натиск от вторичното движение на мигранти и инциденти със сигурността, като терористичните атаки в Брюксел през 2016 г.
Всеки път, когато Франция, Германия или Нидерландия въвеждаха отново граничен контрол, Белгия защитаваше свободното движение на стоки и се опитваше да гарантира, че търговията не е нарушена твърде много. Подобна е ситуацията и в Португалия, където с изключение на някои важни събития, като посещението на папата в Лисабон през 2010 г. и пандемията от КОВИД-19, тя не възстанови граничния контрол. Португалското обществено мнение до голяма степен продължава да подкрепя членството в Шенген, разглеждайки го като символ на европейската интеграция и свободата на движение, макар и с нарастващо осъзнаване за свързаните с това предизвикателства в областта на сигурността и контрола на миграцията.
Променящото се отношение на някои държави към Шенгенското пространство е забелязано от куратор на музей в люксембургския град, откъдето е започнало всичко.
Обновеният музей ще бъде открит отново в събота като част от тържествата в града по случай 40-годишнината от създаването на Шенгенското пространство.
Много неща са се променили от откриването му през 2010 г., казва директорът на музея Мартина Кнайп.
"Тогава отворените граници всъщност се празнуваха", каза тя. С КОВИД-19 и бежанската криза изведнъж се чу вик: "Шенген е мъртъв и никой вече не го иска, той е виновен за всичко".
Музеят желаеше да отговори на тази промяна във възприятието – и това е една от причините, поради които е замислено обновяването.
В музея всеки може сам да се увери "колко ценна и значима е идеята за Шенген", каза Мишел Глоден, кмет на едноименния град. "Успяхме да премахнем границите между държавите и границите в съзнанието на хората никога не трябва да се появят отново", допълни той.