Европейски нюзрум: ЕС обмисля забрана на т. нар. вечни замърсители заради нарастващо излагане на токсични вещества

Отрицателните последици за здравето от излагането на PFAS (перфлуорирани и полифлуорирани алкилни вещества) стават все по-очевидни, а призивите за забрана в целия ЕС – все по-силни
Загрижеността относно замърсяването с т. нар. "вечни замърсители" (пер- и полифлуороалкилирани съединения – PFAS химикали, разпространени в ежедневието и потребителските продукти) расте в цяла Европа. Проучвания показват, че токсичните „вечни химикали“ присъстват в кръвта, храната и водата ни, често в опасни количества, съобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
През последните години няколко европейски държави се сблъскаха със скандали, свързани с промишлени изхвърляния на пер- и полифлуороалкилирани съединения в почвата и водите, които създадоха сериозни рискове за здравето на общностите. На фона на нарастващия обществен натиск правителствата са принудени да действат. Но доколко ефективни и достатъчни са техните усилия?
За какво става дума?
PFAS химикалите са група от повече от 10 000 синтетични вещества, известни с това, че се разграждат изключително бавно – оттук и прозвището им „вечни химикали“. Те се използват широко в продукти като незалепващи тигани, опаковки за храни и водоустойчиви дрехи заради способността им да отблъскват топлина, вода и масла.
Макар и полезни, излагането на тези вещества, дори и при ниски нива във времето, се свързва с редица здравословни проблеми: увреждане на черния дроб, висок холестерол, отслабени имунни реакции, ниско тегло при раждане и няколко вида рак.
Има ли ги в кръвта ни?
Европейската агенция по околна среда е анализирала проучвания за нивата на пер- и полифлуороалкилираните съединения в кръвта на тийнейджъри в девет държави. В 14,3 на сто от изследваните концентрацията е над допустимите нива, като разликите са значителни – от едва 1,3 на сто в Испания до 23,8 на сто във Франция.
Франция е начело по отношение на законодателството
Страната е въвела едни от най-строгите правила за PFAS в Европа. Закон, приет през февруари, забранява употребата на "вечните химикали" в козметиката, дрехите, обувките и ваксите за ски от 2026 г., а от 2030 г. влиза в сила по-широка забрана в текстила.
Законът предвижда и редовен мониторинг за наличието на такива вещества в питейната вода. Миналата седмица френското правителство публикува онлайн карта, показваща нивата на „вечните химикали“ във водата в цялата страна. В районите на Мьоз и Ардените консумацията на чешмяна вода е забранена, след като миналия месец бяха установени необичайно високи стойности.
Двойната криза в Белгия
Във Валония през 2023 г. избухна обществено недоволство, след като разследване на местната телевизия RTBF разкри, че предупреждения за замърсяване с „вечни химикали“ са били пренебрегвани с години. Американската армия, базирана в малкия град Шийвр, е сигнализирала още през 2017 г. за високи нива в местната вода след инцидент с пожарогасителна пяна – вещество, произведено с големи количества PFAS.
Базата е посъветвала персонала си да пие бутилирана вода, но местните жители са били държани в неведение, дори след като през 2018 г. регионалното правителство е било уведомено. В началото на 2024 г. в Шийвр е проведено мащабно изследване на кръвта, което по-късно обхваща и близките райони.
В рамките на нова кампания, стартирала през юни, са взети кръвни проби на близо 1300 души в десет общини, за да се потвърди излагането на химикали. Правителството на Валония обеща да приложи предстоящите стандарти на ЕС за питейна вода година по-рано – от 2025 г.
Във Фландрия химическият гигант 3M постигна през 2022 г. споразумение с властите за рехабилитация на стойност 571 млн. евро, след като широко разпространено замърсяване беше свързано с фабриката му в Звейндрехт, близо до Антверпен.
Италия: затвор за замърсителите
През юни италиански съд осъди ръководители на химически завод на затвор до 17 години за замърсяване на водата, използвана от стотици хиляди хора, с PFAS.
Единадесет ръководители на компании, включително на японската "Мицубиши" (Mitsubishi) и базираната в Люксембург "Интернешънъл Хемикъл Инвестърс Груп" (International Chemical Investors Group), бяха признати за виновни за замърсяване на близо 200 кв. км питейна вода и почва чрез завода "Митени" (Miteni) в североизточния град Трисино.
Нидерландия: всеки има "вечни замърсители" в кръвта си
Национално проучване на нидерландския Национален институт за обществено здраве (RIVM) установи наличие на PFAS във всички 1500 изследвани кръвни проби, като в почти всички случаи са превишени границите за безопасност.
"Не съществуват възможности за пълно избягване на контакта с тези химикали", заключава RIVM. "Тези вещества присъстват в цяла Нидерландия – в почвата, храната и питейната вода".
Какво прави ЕС?
През 2023 г. Нидерландия, Дания, Германия, Норвегия и Швеция внесоха в Европейската агенция по химикали предложение за пълна забрана на всички PFAS. То е в процес на разглеждане и се очаква научните комитети да приключат работата си през 2026 г.
В плана си за действие, публикуван през юли, Европейската комисия заяви, че ще представи предложение възможно най-скоро след получаването на експертната оценка, "с общата цел да се сведат до минимум емисиите на тези химикали".
ЕК обмисля забрана на потребителската употреба, но допуска изключения за критични промишлени приложения, ако липсват алтернативи. Тя се ангажира и с почистване на вече замърсени места, прилагайки принципа "замърсителят плаща", или с публични средства, ако отговорник не бъде установен. Предвижда се и създаване на рамка за мониторинг на тези химикали в целия ЕС.
В Германия министрите на икономиката на няколко провинции се обявиха против пълната забрана. Министърът на икономиката на Баден-Вюртемберг Никол Хофмайстер-Краут (ХДС) заяви, че макар въздействието върху здравето да е добре известно, забраната би унищожила цели производствени сектори и би имала ефект на "широка деиндустриализация".
Клаус Руе Мадсен, министър на икономиката на Шлезвиг-Холщайн, също предупреди, че мерките на ЕС "нанасят огромни щети на химическата промишленост и свързаните вериги за създаване на стойност чрез нарастващи разходи, несигурност в планирането и изоставане в иновациите и инвестициите".
На равнище ЕС вече действат някои ограничения, включително лимити за нивата на PFAS в питейната вода от 2026 г. и забрани за определени подгрупи.
Не всички са еднакво засегнати
В Словения няма тежка промишленост, която да използва PFAS, а предишни тестове са установили минимално замърсяване. Въпреки това Словенската асоциация на потребителите е открила PFAS в почти една трета от тестваните продукти за ежедневна употреба, включително забранени в ЕС. Страната планира систематичен мониторинг на водата от 2026 г.
България е сред държавите с най-нисък процент водни обекти, които надвишават стандартите за перфлуорооктансулфонова киселина (PFOS) през 2022 г., сочат данни на Европейската агенция по околна среда. Допълнителни проверки обаче показват наличие на PFAS в реки и други водоизточници.
Докато ЕС обмисля забраната, реалната цена на токсичните „вечни химикали“ за хората и околната среда става все по-ясна.