С милиони тонове храни и текстил, изхвърляни всяка година, новите правила на Европейския съюз (ЕС) целят да наложат промяна, но държавите членки са изправени пред сериозни препятствия при прилагането на политиката на практика. Това пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Миналата седмица Европейският парламент даде окончателното си одобрение за нови правила за страните от ЕС, целящи намаляване на купищата храна, изхвърляни в Европа всяка година, и ограничаване на въздействието на бързата мода върху околната среда.
Няколко държави членки вече бяха започнали да предприемат мерки за постигане на тази цел, но някои от тях се сблъскаха с непредвидени последици при опитите си да подобрят процента на рециклиране на текстилни отпадъци поради липса на инфраструктура.
Какви са новите правила?
До 2030 г. държавите членки ще трябва да намалят хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата, търговците на дребно и ресторантите, с 30 процента в сравнение с нивата от 2021 - 2023 г.
Те също така ще трябва да намалят с 10 процента отпадъците, генерирани от преработката и производството на храни.
ЕС изчислява, че блокът генерира около 130 килограма хранителни отпадъци на човек всяка година, което се равнява на 60 милиона тона.
Що се отнася до текстила, страните от ЕС ще бъдат задължени да въведат схеми за отговорност на производителите, чрез които тези, които предлагат текстилни продукти в страна от ЕС, ще трябва да покриват разходите за тяхното събиране, сортиране и рециклиране, считано от 30 месеца след влизането в сила на директивата.
Според ЕС, по-малко от един процент от текстила в световен мащаб се рециклира в момента, като всяка година в блока се генерират 12,6 милиона тона текстилни отпадъци.
Какво правят държавите?
Досега има разнообразни подходи от държавите членки за справяне с тези отпадъци.
В Полша големите търговци на дребно са задължени да даряват непродадени храни на неправителствени организации, да провеждат публични кампании срещу разхищението и да докладват за усилията си. Мрежата на хранителните банки също спасява храни с кратък срок на годност или повредени опаковки, като ги преразпределя на нуждаещи се хора.
Испания също въведе закон тази година, целящ да намали хранителните отпадъци на глава от населението с 50 процента в сектора на търговията на дребно и потребителския сектор, и с 20 процента във веригите за доставки до 2030 г.
Министърът на земеделието, рибарството и храните на Испания Луис Планас заяви, че 2024 г. е повратна точка в Испания в борбата с разхищението на храна, тъй като е било предотвратено изхвърлянето в кофата за боклук на 51 540 тона храна и напитки. Въпреки намалението на отпадъците с 4,4 на сто, те все още са били около 1,125 милиона тона миналата година.
Разхищението на храна остава сериозен проблем и в България. През 2023 г. средностатистическият българин е изхвърлял 93 килограма храна, според данни на Евростат, цитирани от изпълнителния директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова. Това се равнява на 614 000 тона, изхвърляни в страната всяка година.
Миланова отбеляза, че само производството на един килограм ябълки изисква 700 литра вода, което подчертава екологичната цена.
Текстилните отпадъци допълнително утежняват проблема. В България над 100 000 тона се изхвърлят годишно, но само около 7000 тона се събират разделно, съобщи през март компанията за рециклиране на текстил TexCycle. При липсата на задължителна национална система за оползотворяване, събирането в момента зависи единствено от обществената осведоменост и доброволните инициативи.
От началото на тази година държавите членки на ЕС са задължени да събират текстилните отпадъци разделно.
Това създаде огромни проблеми в Швеция, където много общини чакат новите правила на ЕС за текстила, за да се изясни кой е отговорен за неговото изхвърляне и рециклиране.
Много текстилни отпадъци, които обикновено биха отишли директно за изгаряне, вместо това са изпратени в пунктове за рециклиране или магазини за стоки втора употреба, които са затрупани с тонове негодни материали.
"Законите дойдоха в грешен ред, каза през януари пред информационната агенция TT Анна-Карин Грипвал от организацията на индустрията за отпадъци Avfall Sverige.
Това принуди правителството да преразгледа закона си и от 1 октомври отново ще бъде разрешено изхвърлянето на дрехи, които вече не могат да се използват.
Румъния също е изправена пред сериозно предизвикателство в управлението на текстилните отпадъци. Все още ѝ липсва инфраструктура, въпреки че средствата от ЕС от Националния план за възстановяване и устойчивост са предназначени за 26 нови съоръжения за рециклиране до 2026 г. Междувременно голяма част от отпадъците може да се наложи да бъдат изнесени или депонирани, което ще доведе до допълнителни разходи и ще окаже влияние върху околната среда.
Румъния има сериозен проблем с управлението на отпадъците в това отношение, по-специално поради много ниската такса за депониране, която е само 50 евро на тон, в сравнение с 500 евро в западните страни.
Много страни от ЕС вече бяха въвели разделно събиране на текстил преди крайния срок през 2025 г.
Италия например го въведе през 2022 г. И макар да е имало известно подобрение, то не е било значително. Според Италианския институт за опазване и изследвания на околната среда, разделното събиране на текстилни отпадъци се е увеличило с приблизително 9 процента от 2019 до 2023 г., от 157 700 тона на 171 600 тона.
Испания също така представи проект на кралски указ миналата година, който да наложи отговорност на производителите за финансирането и организирането на събирането и третирането на текстилни отпадъци.
Какви са следващите стъпки?
Новите правила на ЕС относно хранителните отпадъци и текстила ще бъдат подписани от Европейския парламент и държавите членки на ЕС в Съвета, преди публикуването им в Официален вестник на ЕС.
Това ще осигури яснота за страни като Швеция, като инструктира производителите да отговарят за рециклирането, въпреки че 30-месечно забавяне преди въвеждането на правилата за отговорност на производителя би могло да удължи краткосрочните трудности.
Междувременно природозащитниците призовават потребителите да променят начина си на мислене. Всеки човек трябва "да купува не повече от пет нови дрехи годишно", каза Беатрис Риндевал, ръководител на Шведското дружество за опазване на природата, което редовно организира размяна на дрехи.
С по-малко от един процент от рециклиран текстил в световен мащаб, законодателите се надяват, че мерките ще спрат вълната от евтин внос на модни стоки – много от които от Китай – продавани от платформи като "Шейн" (Shein).
Отделно, ЕС предложи фиксирана такса за внос от две евро за малки пратки, целяща да ограничи наплива от евтини пакети, породен от разпродажбите на бърза мода.
Миналата година 4,6 милиарда пратки са влезли в блока – повече от 145 всяка секунда – като девет от всеки десет са пристигали от Китай. Водещи европейски федерации за текстил и облекло публикуваха съвместно изявление във вторник, в което осъждат ситуацията и призовават ЕС да направи повече, за да я реши.