Европейски нюзрум: Изкуството на сделката: ЕС опитва да запази хладнокръвие пред Доналд Тръмп
Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи сурови думи към Европейския съюз в четвъртък по време на първата си голяма реч пред световна аудитория от началото на втория му мандат в Белия дом. Това засили притесненията в Брюксел за бъдещето на отношенията между ЕС и САЩ.
"Имаме стотици милиарди долари (търговски) дефицит с ЕС и никой не е доволен от това и ние ще направим нещо", за да го разрешим, заяви Тръмп по видео връзка от Вашингтон.
В близо едночасово обръщение към бизнес и политическите лидери, събрали се на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, Тръмп заяви, че Съединените щати са третирани "много несправедливо" и "много зле" от 27-членния блок заради търговските и бизнес правила на Брюксел.
Тръмп заяви, че няма да толерира търговския дефицит на САЩ с ЕС. Той също така обвини ЕС, че отказва да купува селскостопански продукти и автомобили от САЩ. Президентът на САЩ също така изрази недоволството си, че Европа не купува достатъчно американски петрол и газ.
По време на предизборната си кампания Тръмп спомена за плановете си да въведе нови мита от 10 до 20 процента върху вноса от ЕС, като заяви, че те ще стимулират местната индустрия и ще решат проблема с търговския дефицит.
По време на първия мандат на Тръмп се стигна до ожесточен търговски спор между САЩ и ЕС.
През 2018 г. Тръмп въведе мита върху вноса на стомана и алуминий, което накара ЕС да отговори с мита върху американски продукти като бърбън, мотоциклети "Харли Дейвидсън" (Harley-Davidson) и дънки.
В речта си в Давос във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС е готов да разговаря с Тръмп и че "първият приоритет на блока ще бъде да се ангажира рано, да обсъди общите интереси и да бъде готов за преговори".
"Ще бъдем прагматични, но винаги ще отстояваме принципите си. Да защитаваме интересите си и да отстояваме ценностите си", допълни тя.
Като цяло председателят на Еврокомисията в речта си зададе помирителен тон, без да се обръща директно към президента на САЩ.
Тя обаче подчерта, че светът навлиза в "Нова епоха на остра геостратегическа конкуренция" и че ЕС ще се стреми да подобри връзките си с Китай и други страни като Индия, тъй като глобалната конкуренция се изостря.
Председателят на ЕК също така посочи като успехи за европейската политика неотдавнашното приключване на преговорите с четирите страни от латиноамериканския търговски блок Меркосур, както и с Мексико и Швейцария.
Тръмп заплашва с мита
Завръщането на Тръмп в Белия дом поражда опасения, че той ще изпълни обещанията си да наложи тежки мита на Китай и съюзниците на САЩ, включително Канада и ЕС.
В речта си пред форума в Давос президентът на САЩ повтори даденото по-рано обещание, след като положи клетва, да наложи мита на ЕС, посочвайки като основание необходимостта от коригиране на търговските дисбаланси на ЕС със САЩ и подчертавайки търговския дефицит от 350 млрд. долара с блока.
Еврокомисията обаче отхвърли твърденията на американския президент за дефицит от 350 млрд. долара с ЕС.
Говорител на ЕК заяви, че такъв дефицит не съществува, а САЩ и ЕС имат взаимно допълващи се силни страни. "Ние имаме излишък в търговията със стоки, САЩ имат излишък в търговията с услуги", добави той.
Според данни на ЕС през 2023 г. САЩ са изнесли стоки на стойност 347,1 млрд. евро за ЕС, а от ЕС за САЩ са били изнесени стоки на стойност 503,8 млрд. евро.
През същата година, посочи говорителят, износът на услуги от САЩ за ЕС е възлизал на 396,4 млрд. евро в сравнение с 292,4 млрд. евро в обратната посока.
Говорителят на Комисията заяви, че блокът възнамерява да работи конструктивно с новата администрация на САЩ, но, ако е необходимо, е готов да защити законните си интереси.
Без паника
Опасенията по отношение на търговията се оказаха многократно повдиган въпрос за ЕС през първата седмица от мандата на Тръмп, а от Брюксел се чуваше мантрата за запазване на спокойствие и премерен подход.
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Тереса Рибера заяви, че блокът "предпочита да избягва конфронтацията" по време на конференция в белгийската столица, организирана от изследователската мрежа "Форум Нова икономика". ЕС "трябва да запази хладнокръвие", каза Рибера. "Не изглежда много подходящо да се мисли, че най-добрият отговор, който може да се даде на една провокация, е да се ескалират провокациите", добави тя. Отбраната и енергетиката бързо се очертаха като области, в които ЕС иска да подобри връзките си със САЩ при управлението на Тръмп и по този начин да компенсира причините за спорове в търговските отношения.
Поздравявайки Тръмп за началото на новия му мандат, хърватският министър-председател Андрей Пленкович обеща по-силно сътрудничество между Хърватия и САЩ както във военния, така и в енергийния сектор.
"Очакваме с нетърпение да работим с президента Тръмп и неговата администрация за по-нататъшното укрепване на стратегическото ни партньорство със Съединените щати. Ще надграждаме силното си сътрудничество във военната и енергийната област", написа Пленкович е платформата "Екс".
Словенският министър-председател Роберт Голоб заяви, че иска да подобри двустранните отношения и да укрепи връзките между двете страни с встъпването на Тръмп в длъжност. Словенският външен министър Таня Файон подчерта, че "САЩ са важен стратегически партньор за Словения и със сигурност ще работим в тясно сътрудничество с новата администрация, особено в области от общ интерес".
Дългогодишният дипломат и бивш посланик в САЩ Божо Церар изрази пред словенската новинарска агенция STA опасения, че политиките на Тръмп ще доведат до своеобразно разделение в ЕС. Той допълни, че Тръмп, макар да не смята ЕС за субект, който заслужава внимание, няма да обърне напълно гръб нито на Европа, нито на Украйна.
Кирил Петков, бивш министър-председател на България и член на опозицията в момента, заяви, че завръщането на Тръмп в Белия дом "трябва да послужи като катализатор" за европейските усилия в областта на отбраната.
Петков също така заяви, че доставките на втечнен природен газ (LNG) от САЩ ще бъдат "по-конкурентни" на европейския пазар, което съответства на енергийната политика на Тръмп и намалява използването на изкопаеми горива от Русия в Европа.
"Ясно е, че ще се говори много за закупуването на втечнен природен газ от САЩ и за възможните мита, които САЩ биха могли да наложат", заяви словашкият министър на финансите Ладислав Каменички в Брюксел след срещата на финансовите министри на ЕС.
Той насочи вниманието на колегите си от ЕС към необходимостта да се предотврати преминаването на блока от една зависимост към друга.
Каменички припомни, че преди войната в Украйна ЕС е внасял 40 процента от газа си от Русия. Сега някои държави членки, които купуваха над 50 процента от газа си от Русия, внасят около 90 процента от втечнения си природен газ от Америка.
Решението на ЕС да намали използването на руски енергийни ресурси идва на фона на засилената заплаха войната на Кремъл в Украйна да застраши сигурността на блока.
В същото време Тръмп, който се противопоставя на това ЕС да купува енергия от Русия, докато САЩ плащат за защитата на Европа като част от НАТО, поиска членовете на военния алианс да увеличат тези разходи до 5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), което е над два пъти повече от сегашния минимум от 2 процента.
Полша, като единственият член на НАТО, който граничи едновременно с Русия и Украйна, се възползва от завръщането на Тръмп в Белия дом, за да настоява блокът да предприеме по-решителни действия за самозащита.
"Не питайте Америка какво може да направи за нашата сигурност. Попитайте себе си какво можем да направим за собствената си сигурност", заяви полският министър-председател Доналд Туск пред Европейския парламент в сряда, перифразирайки покойния американски президент Джон Ф. Кенеди.
Туск призова европейските си партньори да възприемат искането на Тръмп страните от НАТО да инвестират 5 процента от бюджетите си в отбрана като "положително предизвикателство", тъй като "само съюзник може да желае друг съюзник да бъде по-силен".
"В тези времена Европа не може да си позволи да пести от сигурността", заяви Туск, подчертавайки убеждението си, че не само Европа, но и всички съюзници на Съединените щати трябва да поемат отговорност за собствената си сигурност, както настоява Тръмп.
Малка надежда
Други страни също подчертаха положителните страни на ситуацията. Завръщането на Тръмп в Белия дом е преди всичко възможност, заяви чешкият президент Петър Павел и добави, че очаква предложенията на новата американска администрация за Украйна и как да се сложи край на войната.
"Нека погледнем на това положително. Какво можем да вземем от този момент на очакване, който новата администрация донесе, особено по отношение на разрешаването на войната в Украйна", каза Павел пред репортери по време на посещение в Черна гора.
Украйна се съпротивлява на руската агресия вече почти три години, благодарение на военната и друга помощ от Запада, особено от САЩ.
Преди няколко дни Тръмп заяви, че се надява да сключи споразумение за прекратяване на огъня в рамките на първите шест месеца от своето президентство.
Преди това новият президент твърдеше, че ще сложи край на войната в рамките на 24 часа след завръщането си в Белия дом.
На студа
Инаугурацията на Тръмп в мразовитото зимно време на Вашингтон показа най-добре промяната в оценката на Америка за Европа.
Въпреки че държавните и правителствени ръководители обикновено не са включени в списъка с гости на церемонията, Тръмп наруши правилото и постави прецедент, поканвайки няколко чуждестранни лидери. Единственият европейски лидер, който присъстваше, беше италианският министър-председател Джорджа Мелони.
Мелони, лидер на крайнодясната партия "Италиански братя", е в приятелски отношения с Тръмп и с неговия близък съветник и най-богат човек в света Илон Мъск.
Засега италианският лидер може да се окаже най-добрият път на Европа към вътрешния кръг на Тръмп.