Европейски нюзрум: Мирните преговори за Украйна не отложиха плана за постепенно преустановяване на вноса на изкопаеми горива от Русия, заяви еврокомисарят по енергетиката

Плановете за постепенно спиране на руските изкопаеми горива може да са на заден план, но не са прекратени. Ситуацията е сложна, каза еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен в интервю за Европейския нюзрум. 
Водените от САЩ мирни преговори с Русия за прекратяване на войната в Украйна не са накарали Европейския съюз да се откаже от плана си за постепенно преустановяване на вноса на руски изкопаеми горива, заяви еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен в интервю за Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество на европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
"Планът беше отложен, но усилията не са", каза Йоргенсен.
Планът за поетапно преустановяване на вноса на руски изкопаеми горива първоначално трябваше да бъде представен на 26 март, но представянето беше отложено от Европейската комисия без посочена нова дата. Йоргенсен бе обещал да представи пътната карта през първите си 100 дни на поста, но този краен срок вече е пропуснат.
Отлагането бе обвито в спекулации, че ЕС е бил разтревожен да не наруши мирните преговори между САЩ и Русия за Украйна, като на карта са поставени и бъдещите икономическите отношения на блока с Кремъл.
След пълномащабната руска инвазия в Украйна, Европейската комисия обяви основна стратегия, наречена "РиПауърИЮ" (RePowerEU), с цел да постигне независимост от вноса на руски изкопаеми горива преди 2030 г. и да лиши Кремъл от повече приходи за водене на война.
За да направи това, ЕС планира да увеличи производството на възобновяема енергия, да подобри съхраняването на енергия и да осигури внос на изкопаеми горива от САЩ, Норвегия и други държави. Оттогава страните от ЕС забраниха вноса на въглища и, с някои изключения, на суров петрол от Русия и обещаха да намалят вноса на други изкопаеми горива.
Ако постепенното спиране на вноса на руски изкопаеми горива беше лесно, "щяхме да го направим преди три години", каза Йоргенсен. Еврокомисарят подчерта, че макар да не е обявена нова дата за два пъти отлагания план, отлагането няма да се проточи с месеци.
Продължаваме да захранваме финансово военните действия на Путин
Наред с глобалната геополитическа ситуация, Европейската комисия трябва да има предвид и държавите членки на ЕС, които "ще бъдат най-пряко засегнати от пълното спиране на руския газ", каза Йоргенсен, имайки предвид Германия, най-голямата икономика в блока и все още основен вносител на руски изкопаеми горива като втечнения природен газ (LNG).
ЕС e намалил значително вноса на руски газ. Делът на газовите доставки към Общността от Русия, включително газ от тръбопроводи и втечнен природен газ, е спаднал от 45 на сто през 2021 г. на 15 на сто през 2023 година.
Страните от ЕС също така свиват потреблението на газ като цяло, което означава, че оставащият дял на Русия от 15 на сто е много по-малък. Норвегия и САЩ се превърнаха в най-големите доставчици на блока.
Комисарят призна успеха на енергийната промяна, но посочи, че ЕС е похарчил "повече пари в Европа, купувайки руски изкопаеми горива и енергия, отколкото сме предоставили на Украйна като помощ и субсидии" през същия период.
"Похарчихме средства, които се равняват на себестойността на 2400 нови изтребителq Ф-35", каза той, като посочи, че ЕС "непряко помага да се напълни военната каса на Путин", предвид руския президент Владимир Путин. "Така че трябва да направим повече, за да станем независими от руския внос".
Спор за транзита на газ към Словакия
Йоргенсен подчерта и ангажимента си за разрешаване на спора между Словакия и Украйна за преноса на руски газ. От началото на годината словашкият премиер Роберт Фицо е в спор с украинския президент Володимир Зеленски, след като той спря транзита на руски газ, от който Словакия е зависима.
Украйна обвини страните, които все още купуват руска енергия, че помагат за подхранването на военната машина на Москва. Според Фицо решението на Украйна да спре транзита на руски газ не е само и единствено политически жест, а изключително скъп ход, който ще струва милиарди евро на ЕС.
Йоргенсен заяви, че данните, до които Европейската комисия стига чрез изчисленията си за цената на решението на Украйна, "не са същите" като тези на словашкото правителство, но допълни, че Брюксел винаги е готов да окаже съдействие на страните членки на ЕС при възникване на проблем.