Във вторник Европейската комисия обяви резултатите от оценката на финансовите планове на държавите членки за периода 2025-2028 г., както и проектобюджетите за следващата година. Новите финансови правила на блока имат за цел да намалят дълга, да насърчат инвестициите и реформите, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Оценката на бюджета на Европейската комисия от вторник идва, след като правилата за дълга и дефицита на блока бяха реформирани по-рано тази година.
Наред с годишните проектобюджети, които трябва да се представят от членовете на еврозоната, всички столици на Европейския съюз вече трябва да представят на Комисията многогодишни планове за разходите. Целта е европейските икономики да станат по-стабилни, а публичните финанси - по-устойчиви.
За да се ограничи държавният дефицит и дълг, фискалните правила на ЕС предвиждат страните членки да не създават дефицит, който да е по-висок от три процента от брутния им вътрешен продукт, а държавният дълг да не надхвърля прага от 60 процента от брутния вътрешен продукт.
В есенния си пакет Комисията публикува резултатите от оценката на средносрочните финансово-структурни планове (ФСП) на 21 държави членки на ЕС, както и 17 оценки на проектобюджетите на държавите от еврозоната, които са в основата на ФСП на страните.
Освен това изпълнителният орган на ЕС разгледа осемте държави, които понастоящем са изправени пред процедура за прекомерен дълг, като оцени плановете им да се върнат към правилата на ЕС.
Обновяване на фискалните правила: Какво представлява средносрочният финансов структурен план?
Средносрочният финансов структурен план замества програмата за стабилност на ЕС и националната програма за реформи, като е в основата на преразгледаната рамка за икономическо управление на ЕС.
Действието на Пакта за стабилност на ЕС беше преустановено между 2020 и 2023 г., за да се избегне срив на европейската икономика вследствие на пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна. Той беше възобновен в началото на тази година, но беше преработен, за да стане по-гъвкав и прагматичен.
Бюджетните траектории вече са съобразени с всяка държава членка, а за инвестициите бяха въведени резерви за маневриране. Те са разпределени за четиригодишен период, който може да бъде удължен до седем години, за да се направи корекцията по-малко рязка, в замяна на реформи. Пет държави - Франция, Финландия, Румъния, Испания и Италия - поискаха и получиха такова удължаване.
Планът трябва да отговаря на изискванията относно нетните разходи, както и на дефицита и дълга на сектор "Държавно управление".
Финансовите санкции за неспазване на пакта, които преди това не можеха да бъдат наложени, тъй като бяха твърде строги, бяха намалени, за да се улесни прилагането им.
След приемането на средносрочната бюджетна програма от Съвета на ЕС, планът за разходите става задължителен за държавата членка през периода, обхванат от документа. Изпълнението му ще се оценява редовно от Комисията.
Какъв е резултатът от оценките на ФСП?
В публикацията си от вторник Комисията направи оценка на многогодишните планове на 21 държави членки, които представиха своите средносрочни програми, като даде положителна оценка на 20 и отхвърли една.
Страните, получили положителна оценка са Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция.
Многогодишният план на Нидерландия беше отхвърлен.
Планът на Унгария все още се разглежда, докато Австрия, Белгия, България, Германия и Литва все още не са представили плановете си заради парламентарни избори и съставянето на нови правителства.
В България внасянето на плановете се забави поради поредната серия от предсрочни парламентарни избори в края на октомври и липсата на редовно правителство.
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Икономика в интерес на хората" Валдис Домбровскис в отговор на въпрос на Българската телеграфна агенция подчерта важността на това България да поддържа бюджетния си дефицит под три процента от БВП в контекста на евентуалното присъединяване на страната към еврозоната.
Как изглеждат проектобюджетите на страните от еврозоната за следващата година?
Във вторник Европейската комисия публикува редовната си оценка на бюджетните планове за 2025 г., като оцени документите на 17 от 20-те членки на еврозоната.
Докато някои страни преминаха с отличен успех, други имат още работа за вършене, а Нидерландия получи пореден отказ.
По принцип страните от ЕС трябва да изпращат проектобюджета си за следващата година в Брюксел преди 15 октомври всяка година, но тази година Комисията даде на правителствата по-голяма свобода на действие, тъй като това е първата година, в която се прилагат новите европейски правила за фискална дисциплина.
8 "в съответствие": Гърция, Италия, Кипър, Латвия, Словакия, Словения, Франция и Хърватия 6 "не напълно в съответствие": Естония, Германия, Финландия, Люксембург, Малта и Португалия 1 "рискува да не бъде в съответствие": Литва 1 "не е в съответствие": Нидерландия 1 без заключителна цялостна оценка: Ирландия не е получила заключителна цялостна оценка, но Комисията установи, че растежът на нетните разходи на страната "се очаква да бъде над тавана" 3 невнесени: Австрия, Белгия, Испания.
По-богатите членки на блока, сред които Германия и Нидерландия, традиционно са ревностни защитници на строгите ограничения на разходите в сравнение с по-бедните южни страни членки.
Забавеното възстановяване от икономическите последици от пандемията от КОВИД-19 и войната на Русия срещу Украйна обаче карат обикновено пестеливите държави да се борят да поддържат ниски разходи.
Очаква се кумулативните разходи на Берлин да надхвърлят разрешените граници, заяви Комисията. Наскоро трипартийното коалиционно правителство на Германия се разпадна заради различия по въпроса как да се справи с икономическите проблеми на страната. Сега се очаква бюджетът за следващата година да бъде приет от новото германско правителство.
Франция също е изправена пред вътрешни проблеми, свързани с парите. Нейният проект за бюджет за 2025 г., който предвижда затягане на коланите, е в центъра на политическо противопоставяне, което заплашва да свали правителството в Париж.
Страната е една от най-слабо представящите се в Европа. С държавен дефицит, който се очаква да достигне 6,2 на сто от брутния вътрешен продукт през тази година, тя е с най-лошите показатели от 27-те държави членки, с изключение на Румъния, и е далеч от разрешената от правилата на ЕС горна граница от 3 на сто.
Френският министър-председател Мишел Барние се бори да прокара икономическия си план, за да преодолее съпротивата на крайните политически сили. Той предизвика критики от страна на Марин Льо Пен, лидер на френската крайна десница, която заплаши да подкрепи вота на недоверие, ако планът бъде прокаран.
Страните с прекомерен дефицит се следят изкъсо
Страните с прекомерен дефицит се наблюдават отблизо от Комисията, докато приведат разходите си в съответствие с правото на ЕС.
От лятото насам общо осем държави са изправени пред процедурата на ЕС за прекомерен дефицит, а именно Франция, Белгия, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния и Словакия. Румъния е в процедура от 2020 г. насам.
Европейската комисия предупреди, че към тях може да се присъедини и Австрия, чийто дефицит се очаква да достигне 3,6 на сто тази година.
Тези държави трябва да предприемат корективни мерки, за да спазват бюджетните правила на Европейския съюз в бъдеще, или ще бъдат глобени.
Досега Комисията никога не се е осмелявала да прибегне до финансови санкции, които се смятат за политически взривоопасни. Но това може да се промени.