Европейската комисия ще публикува своите предложения за Многогодишната финансова рамка за бюджета на ЕС следващата седмица, но политическите групи в Европейския парламент и някои държави членки вече се противопоставят, тъй като се появяват разделения относно това как ще бъдат разпределени средствата между отбраната, действията в областта на климата, социалната политика и регионалното развитие, пише днес Европейският нюзрум ´- платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Политическите спорове в (Европейския – бел. ред.) парламент относно това какво да бъде включено се засилиха, след като ЕК сигнализира, че иска да опрости бюджета. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен също се сблъска с вот на недоверие, който, макар и по различна тема, изведе на преден план неотдавнашното напрежение между центристките групировки в Парламента. Вотът бе отхвърлен с мнозинство в четвъртък.
Какво точно представлява Многогодишната финансова рамка?
Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС е неговият дългосрочен бюджетен план, който определя колко ЕС може да похарчи и за какво ще го похарчи за период от седем години. Настоящата МФР е от 2021 до 2027 г. и разпределя над 1 трилион евро за приоритети като действия в областта на климата, цифрови иновации, селско стопанство, научни изследвания и регионално развитие. Тя осигурява финансова стабилност и гарантира, че разходите на ЕС са в съответствие с по-широките му цели. Многогодишната финансова рамка (МФР) се предлага от Европейската комисия и се одобрява от държавите членки и Европейския парламент.
При вземането на решения относно МФР, държавите членки и Европейският парламент не са равнопоставени. Приемането на МФР изисква единодушно съгласие от държавите членки и съгласието на Европейския парламент. Това не е процедура за съвместно вземане на решения, при която Съветът и Парламентът са равнопоставени.
Съгласието означава, че Европейският парламент може да приеме или отхвърли предложението за МФР – което е било договорено от държавите членки – но не може да го изменя.
В допълнение към вноските на държавите членки, бюджетът на ЕС се финансира от мита върху вноса и част от данъка върху добавената стойност (ДДС), събиран в рамките на блока, но в бъдеще повече пари биха могли да дойдат от граничен данък върху въглеродните емисии (налог върху продуктите с голям въглероден отпечатък, внасяни в ЕС), който да се въведе постепенно или чрез евентуален данък върху цифровите услуги.
Какво може да се промени в следващия бюджет?
Европейската комисия предложи идеята в следващата МФР за периода 2028-2034 г. всяка държава членка да изготви свой собствен национален план за разходване на европейските средства, който да включва политиките на сближаване (т. нар. кохезия) и селскостопанска политика – две области, които представляват около две трети от бюджета.
Този подход отразява начина, използван за прилагане на средствата за възстановяване след пандемията: всяка държава ще получи свой собствен финансов пакет, като парите ще бъдат разпределени след изпълнението на планираните реформи и ключовите етапи, одобрени от ЕС.
Предложените промени биха позволили на Комисията да предоставя средствата за сближаване директно на националните правителства, давайки им по-голям контрол върху това как парите се разпределят между регионите. Противниците им обаче предупреждават, че това може да разшири съществуващите неравенства в рамките на държавите и да отслаби ролята на местните власти при вземането на решения за това как се изразходват парите.
Четиринадесет държави членки, включително България, Хърватия, Словения и Чехия, се противопоставиха на тази идея на Комисията. Българските власти твърдят, че регионалните различия остават основно предизвикателство и че финансирането за сближаване трябва да се запази като отделен и значим механизъм, насочен към подкрепа на по-слабо развитите райони.
Според министъра на сближаването и регионалното развитие на Словения Александър Йевшек, МФР за периода 2028-2034 г. следва да опрости програмите и фондовете със сходни цели и нито една държава или регион не трябва става свидетел, как средствата за сближаване се намаляват внезапно или в значим мащаб. Необходими са и прости и ясни правила, твърди той.
Мириам Лексман, словашки евродепутат от консервативната Европейска народна партия (ЕНП), заяви, че приоритет на ЕП ще бъде да запази структурата на европейските фондове, каквато е била в настоящия период – децентрализиран модел на отделни фондове, като регионите участват максимално в тяхното управление.
Но не всички страни са на едно мнение.
Швеция е една от най-пестеливите държави в бюджетните преговори от много години – и ще продължи по този път. Както правителството, така и по-голямата част от опозицията се борят за малък бюджет, където парите се пренасочват по приоритети, а не се добавят нови средства.
"Ние, шведите, винаги сме доста притеснени, когато става въпрос за Многогодишната финансова рамка. Ще бъдем конструктивни, но ЕС трябва да направи това, което Швеция прави - да приоритизира разходите и да укрепи областите, където са необходими повече пари", каза министърът на финансите Елизабет Свантесон пред репортери в Брюксел във вторник.
Швеция смята, че е възможно да се преместят пари от кохезионните фондове.
"Някои от страните, които имат големи кохезионни фондове в някои региони, не са толкова бедни, колкото бяха преди 10 до 15 години. Има пари, които не се използват, което означава, че можем да приоритизираме по различен начин", каза Свантесон.
Това не е мнението на мнозина в Европейския парламент. Центристката група "Обнови Европа" (Renew) изисква по-голям бюджет с повече ресурси. Това може да включва по-високи вноски от 27-те държави членки. Настоящата сума от около 180 милиарда евро годишно е твърде малка, според поддръжниците на по-голям бюджет на ЕС. Особено след като те, подобно на Европейската комисия, смятат, че трябва да се задели повече бюджет за отбрана и сигурност.
През май ЕП прие резолюция, призоваваща за нарастване на средствата в бюджета. "Разходите за отбрана не могат да бъдат за сметка на, нито да водят до намаляване на дългосрочните инвестиции в икономическото, социалното и териториалното сближаване на съюза", се казва в одобрения текст.
Социалистите и демократите (С&Д, Прогресивния алианс на социалистите и демократите – бел. ред.) също се бориха за оцеляването на Европейския социален фонд в МФР. По време на дебат в ЕП по-рано тази седмица, холандският евродепутат Мохамед Шахим заяви, че ако този фонд бъде съкратен, "това, което ще остане, е Европа без душа".
В сряда вечерта групата обяви, че е постигнала успех в усилията си.
"Днес групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите постигна голяма победа за хората в цяла Европа", пише тя в публикация в X. "Европейският социален фонд+ (ЕСФ+) ще бъде включен в следващата многогодишна финансова рамка (МФР)."
Екологични групи и политици също изразиха загриженост, че някои зелени програми може да получат намалено финансиране, тъй като парите стават по-ограничени, защото разходите за отбрана и сигурност се превърнаха в политически приоритет. Настоящата МФР предвижда поне 30 процента от общите разходи да са предназначени за действия в областта на климата.
В момент, в който Комисията се готви да представи предложението си следващата седмица, "фронтовите" линии вече са очертани. Докато някои правителства призовават за сдържаност и пренасочване на приоритетите, други, заедно с много в Европейския парламент, настояват за по-голям и по-амбициозен бюджет, който да съответства на нарастващите отговорности на ЕС. С конкуриращи се национални интереси и приоритети на масата, следващата фаза на преговорите по МФР изглежда ще бъде политически по-заредена от всякога.