Европейският парламент одобри по-ясни правила за социалните обезщетения за мобилните работници в ЕС


Европейският парламент одобри преразглеждането на правилата за координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, които целят да осигурят по-справедлив, ясен и ефективен достъп до социални права за гражданите, които живеят или работят в друга държава членка.
Законодателният текст, предварително договорен между Европейския парламент и Съвета на ЕС, беше одобрен с 511 гласа „за“, 87 „против“ и 61 „въздържал се“.
Новите правила въвеждат по-ясни критерии за определяне на това кое национално законодателство в областта на социалната сигурност се прилага за мобилните работници. Предвижда се и по-тясно сътрудничество между държавите членки чрез своевременен обмен на информация с цел предотвратяване на грешки, измами и злоупотреби, включително чрез използването фиктивни дружества.
Сред основните промени са новите правила за обезщетенията за безработица. Те уточняват как ще се зачитат периодите на работа, самостоятелна заетост или осигуряване, натрупани в различни държави членки. Гражданите, които се преместват в друга държава от ЕС, за да търсят работа, ще могат да получават обезщетение за безработица от държавата, която са напуснали, за срок до шест месеца, като този период може да бъде удължен до изчерпване на правото им на обезщетение.
За трансграничните работници се уточнява коя държава носи отговорност за изплащането на обезщетенията. Ако дадено лице е работило, било е самостоятелно заето или осигурено непрекъснато най-малко 22 седмици в държава членка, различна от държавата му на пребиваване, именно държавата по месторабота ще изплаща обезщетението.
Регламентът въвежда за първи път определение и списък на обезщетенията за дългосрочни грижи, което има за цел да осигури по-голяма правна сигурност както за нуждаещите се от грижи, така и за техните близки.
Предвиждат се и промени при семейните обезщетения, като се прави разграничение между помощите, които компенсират загуба на доход при намаляване или прекратяване на работа заради отглеждане на дете, и останалите семейни помощи. Според Европейския парламент това ще насърчи по-равномерното разпределение на родителските отговорности и ще намали финансовите пречки пред родителите, които съкращават работното си време.
По отношение на командированите работници се запазва правилото, че при изпращане в друга държава членка за срок до 24 месеца те остават осигурени в държавата, в която е установен работодателят им или където обичайно упражняват дейността си. Новите разпоредби обаче изискват лицата да са били социално осигурени в страната си поне три месеца преди командироването.
Въвежда се и задължителна система за предварително уведомяване на компетентните органи при изпращане на работници в друга държава членка. Изключение се предвижда за служебни пътувания и краткосрочни командировки до три дни, като това изключение няма да важи за строителния сектор.
Новите правила съдържат и по-ясни критерии за определяне на приложимото законодателство за работещите в две или повече държави членки, включително чрез уточняване на понятието „седалище или място на дейност“ на работодателя.
В съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз се потвърждава, че икономически неактивните граждани на ЕС не трябва да бъдат възпрепятствани да участват в схема за здравно осигуряване.
Докладчикът по законодателството Габриеле Бишоф (Германия, Прогресивен алианс на социалистите и демократите) заяви, че с новите правила се гарантира по-добра защита на социалноосигурителните права на хората, които се местят в друга държава от ЕС. По думите ѝ ще бъде засилено сътрудничеството между институциите за социално осигуряване в борбата с измамите, за първи път ще бъде въведена европейска дефиниция за дългосрочните грижи, а изплащането на семейни помощи през границите ще бъде улеснено.
По данни на Европейския парламент около 16 милиона граждани на ЕС живеят или работят в държава членка, различна от своята. Правилата за координация на социалната сигурност имат за цел да гарантират, че социалноосигурителните права се запазват при трансгранична мобилност и че е ясно коя държава носи отговорност за социалното осигуряване.