Европейските борси откриха с повишения днешните си сесии, докато инвеститорите оценяват развитието на ситуацията в Близкия изток и сигналите за възможна деескалация на конфликта между САЩ, Израел и Иран, предадоха ДПА и Си Ен Би Си.
Към 11:00 часа паневропейският индекс STOXX 600 се повиши с около 0,5 на сто.
На германския пазар индексът DAX нарасна с 0,55 на сто до 24 441 пункта, отдалечавайки се още повече от нивото от 24 000 пункта. Индексът MDAX на средните компании се повиши с малко над 0,5 на сто до 31 593 пункта, а EuroStoxx 50 добави 0,3 на сто.
Анализатори посочват, че отлагането на евентуален американски удар срещу Иран е било прието положително от инвеститорите, след като през предходната сесия високите цени на петрола натежаха върху пазарите.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в публикация в платформата „Трут Соушъл“ (Truth Social), че е разпоредил отлагане на планирана американска атака срещу Иран след призиви от лидерите на Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
„Ще бъде постигнато споразумение, което ще бъде приемливо за Съединените щати, както и за всички държави в Близкия изток и извън него. Това споразумение ще гарантира, че Иран няма да притежава ядрени оръжия“, написа Тръмп.
Той предупреди, че американските военни остават в готовност за „пълномащабна атака“ в случай, че не бъде постигнато споразумение.
На този фон цените на петрола се понижиха в азиатската търговия. Фючърсите на сорта Брент с доставка през юли спаднаха с 2,04 на сто до 109,81 долара за барел, а американският лек суров петрол с доставка през юни поевтиня с 1,12 на сто до 107,44 долара за барел.
Във фокуса на пазарите остава и визитата на руския президент Владимир Путин в Пекин, където той ще проведе двудневна среща с китайския президент Си Цзинпин. Срещата се провежда само дни след посещението на Тръмп в Китай и е втора между двамата лидери през последната година.
Междувременно официални данни показаха, че безработицата във Великобритания се е повишила до 5 на сто през тримесечието до март спрямо 4,9 на сто през февруари. Анализатори, анкетирани от Ройтерс, очакваха показателят да остане без промяна.
Старшият икономист в „Индийд“ (Indeed) Джак Кенеди коментира, че войната с Иран вероятно ще окаже негативно влияние върху икономическия растеж на Великобритания през следващите тримесечия и ще ограничи допълнително търсенето на работна ръка.
„Нестабилната вътрешнополитическа обстановка също добавя несигурност, от която бизнесът няма нужда“, посочи той.
Според Кенеди предстоящите решения на „Банк ъв Ингланд“ остават трудни заради съчетанието от инфлационен натиск и отслабващ пазар на труда.
Срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-7 в Париж също приключва днес, като основна тема на разговорите остава отражението на войната в Близкия изток върху глобалната икономика.
Френският министър на финансите Ролан Лескюр заяви, че е необходимо първо да бъде оценено влиянието на кризата върху растежа, инфлацията и бюджетните дефицити, преди да бъдат предприети конкретни мерки.
В корпоративния сектор също има новини. Германското правителство обяви намерението си да приватизира отново енергийната компания „Унипер“ (Uniper), която беше национализирана по време на енергийната криза през 2022 г. Стойността на спасителния пакет за компанията възлезе на 13,5 млрд. евро.
Берлин, който притежава 99,12 на сто от акциите на дружеството, възнамерява да продаде компанията или да я листне отново на борсата. Сделката може да се превърне в една от най-големите в Европа през годината.
Главният изпълнителен директор на „Унипер“ Майкъл Луис заяви, че компанията вече е „по-стабилна, по-устойчива и с по-ясна стратегическа позиция“. Акциите на „Унипер“ поскъпнаха с 1,9 на сто.
Ръст отчетоха и акциите в отбранителния сектор, след като Швеция обяви планове за закупуване на фрегати от Франция в рамките на най-голямата си военна инвестиция от десетилетия насам.
Шведската компания „Сааб“ (Saab) беше избрана да разработи радарни и оръжейни системи за военноморските сили на страната. Акциите на дружеството поскъпнаха с 3,9 на сто, а индексът STOXX Aerospace and Defense се повиши с около 1,9 на сто.