Европейското винопроизводство е притиснато от климатичните промени и тенденциите в потреблението, сочат данни на „Копа-Коджека“

Европейският винен сектор отчита прогнозно производство на вино и мъст от 133,6 милиона хектолитра за пазарната 2026/27 година, което представлява спад от около 4 процента спрямо предходната реколта и е с около 8 процента под средното ниво за последните пет кампании. Данните потвърждават тенденцията за постепенно намаляване на европейското винопроизводство, което отразява както засилващата се климатична нестабилност, така и значителните пазарни промени, съобщава „Копа-Коджека“ (Copa-Cogeca).
Италия, Испания и Франция остават водещите производители, като заедно формират приблизително 82 на сто от общото производство на вино и мъст в ЕС, съответно с дялове от 30, 27 и 25 процента. За България, Люксембург, Малта и Нидерландия не са докладвани данни.
Тазгодишната реколта за пореден път показва нарастващото въздействие на неблагоприятните метеорологични условия върху европейските лозя. В целия Европейски съюз (ЕС) производителите съобщават за повтарящи се периоди на суша, продължителни горещи вълни, пролетни слани и градушки, което е води до по-ниски добиви в много региони. Същевременно слабото търсене, спадащите цени и трайно високите нива на запасите продължават да оказват сериозен натиск върху икономическите перспективи пред сектора.
Спадът в производството трябва да се разглежда и в контекста на по-дългосрочното развитие на пазара. В периода 2020–2025 г. средногодишното производство на вино в ЕС е възлизало на около 157 милиона хектолитра, като от реколтата 2020/21 г. насам се наблюдава трайна тенденция към понижение. Климатичната несигурност се е превърнала в една от определящите характеристики на европейското лозарство, увеличавайки значително колебанията от година на година.
Потреблението продължава да спада
Предизвикателствата пред сектора не се ограничават само до производството. Световното потребление на вино, оценявано на 221 милиона хектолитра, е достигнало най-ниското си ниво от повече от три десетилетия насам. След продължителен период на растеж между 1996 и 2007 г., потреблението остава сравнително стабилно до 2017 г., след което навлиза в траен спад. От 2022 г. насам тази тенденция се ускорява значително както в рамките на Европейския съюз, така и на ключови пазари в трети държави. Ако през 2000 г. на ЕС се падаха близо 60 процента от световното потребление на вино, то днес този дял е около 48 процента.
Свиването на търсенето води до преки последици по цялата верига на стойността. Търговските обеми и цените продължават да намаляват, като най-силно засегнати са розето и червените вина. При базовите вина се отчитат едни от най-резките спадове. Въпреки че продължават да се появяват възможности за нови пазари, растежът остава недостатъчен, за да компенсира намаляването на потреблението в традиционните страни, консумиращи вино.
Търговията под натиск
Резултатите в износа отразяват тези пазарни затруднения. През дванадесетмесечния период от септември 2025 г. до август 2026 г. износът на вино за страни извън ЕС възлиза на 15,4 млрд. евро, което представлява спад от 6,8 на сто в стойностно изражение, докато обемът на износа намалява с 3,3 на сто до 27,5 млн. хектолитра.
Повечето категории вина отбелязват спад, включително вината със защитено наименование за произход (ЗНП) (-7,6 на сто), сортовите вина (-6,7 на сто) и вината със защитено географско указание (ЗГУ) (-4,9 на сто). Единствено вината без географско указание остават сравнително стабилни. По отношение на опаковките, единствените сегменти, които отчитат растеж, са виното в наливна форма (в цистерни) (+5 на сто) и виното в опаковки тип „bag-in-box“ (+3,4 на сто), докато при бутилираните вина (-7,5 на сто) и пенливите вина (-6,2 на сто) се наблюдава спад.
Сред основните дестинации износът за САЩ намалява с 15,3 на сто, следван от Канада (-11 на сто), Швейцария (-9,2 на сто) и Обединеното кралство (-3,9 на сто). Русия (+17,5 на сто) и Хонконг (+10,9 на сто) са сред малкото пазари, които отчитат положителен растеж.
Търговията в рамките на ЕС също отслабва – със спад от 9,8 на сто в стойностно и 13,4 на сто в количествено изражение, въпреки че средните стойности за единица продукт продължават да се повишават.
Сектор на кръстопът
Реколтата през 2026 г. отново подчертава двойното предизвикателство, пред което е изправен европейският лозаро-винарски сектор. От една страна, производителите продължават да демонстрират устойчивост на фона на все по-нестабилни климатични условия. От друга страна, структурните промени в моделите на потребление, съчетани с трайни пазарни дисбаланси, оказват засилващ се натиск върху доходите на стопанствата и дългосрочната устойчивост на винопроизводството.
В контекста на продължаващите дискусии относно бъдещата политическа рамка за сектора, осигуряването на достъп за европейските винопроизводители до ефективни инструменти за управление на пазара и адекватна подкрепа за адаптиране към климатичните и пазарните реалности остава от съществено значение за гарантиране на бъдещето на един от най-емблематичните селскостопански сектори в Европа, посочват от „Копа-Коджека“.