Еврото беше важно за привличането на инвестиции в Словакия и премахна валутния риск, каза за БТА главният икономист на Словашката централна банка Михал Хорват

Въвеждането на еврото като официална валута в Словакия беше важна стъпка за привличането на чужди инвестиции и премахна несигурността около валутните колебания. Десетилетие на дълбоки реформи в страната обаче предшестваше еврото, каза в интервю за БТА главният икономист на Словашката народна банка и изпълнителен директор, отговарящ за монетарната политика на банката Михал Хорват.
Словакия е част от еврозоната от 1 януари 2009 година, след като започва процеса по присъединяване към валутната зона през през 2004 година. Първата стратегия за влизане във валутния съюз е изготвена още през 2003 г. от второто правителството на премиера Микулаш Дзуринда, при което през 2005 г. страната влиза във валутно-курсовия механизъм (ЕРМ 2 - ERM II). То пада от власт през 2006 г., след като парламентарните избори печели партията на Роберт Фицо „Посока – социална демокрация“. Премиерът Фицо завършва процеса по присъединяване към еврозоната, а по това време именно Михал Хорват е съветник на финансовия министър на Словакия.
„Еврото беше важен елемент, парче от пъзела, който превърна Словакия в привлекателна дестинация за инвестиции“, изтъкна Хорват. „Приемането на еврото последва десетилетие на дълбоки реформи в страната, част от подготовката за влизането ѝ в Европейския съюз (през 2004 г. – бел. ред.). Бяха осъществени реформи в данъчната система, пенсионната система, трудовото законодателство и в други сфери“, спомня си той.
Словакия приема еврото при курс от 30,1260 словашки крони за едно евро. Преди това обаче словашката валута отбелязва значителни колебания, като курсът ѝ през 2005 г. е около 38 крони за едно евро, а през 2006 г., след декларирана подкрепа от Фицо за приемането на еврото, постепенно се повишава до малко под 35 крони за евро.
„Еврото беше последната стъпка, която на практика премахна валутната несигурност. Очакванията бяха, че то ще донесе допълнителни инвестиции и засилване на външната търговия, защото това беше икономическият модел, на който се основаваше и все още се основава просперитетът на Словакия“, отбеляза Михал Хорват.
Запитан за основните предизвикателства пред страната му в процеса по присъединяване към еврозоната, той обясни, че за Словакия не е било лесна задача да отговори на критериите за конвергенция.
„Още преди да се присъединим към еврото, основното предизвикателство беше да убедим европейските институции, че сме подготвени за него, че икономиката ни е готова и всичко ще бъде наред след влизането ни в еврозоната – че няма да причиним никакви проблеми за европейската икономика или власти“, посочи Хорват. „След като се присъединихме, имаше практически въпроси, които да бъдат изгладени. Това беше голям логистичен проект за централната банка“, допълва той.
„За фирмите това означаваше редица сравнително дребни настройки на начина, по които оперират. Трябваше да сменят софтуера си, да направят промени по магазините, да сменят касовите си бонове, да обновят много неща, да показват двете цени, но това бяха доста малки въпроси с практически характер. Като цяло предприятията очакваха с нетърпение новите възможности, които щеше да им предостави еврото, докато домакинствата може би бяха малко уплашени, както в много други страни, решили да приемат еврото“, разказа главният икономист на Словашката народна банка.
За да се отговори на опасенията в словашкото обществото, „беше проведена мащабна информационна кампания, насочена към различни заинтересовани групи сред населението, но също и към бизнеса и финансовия сектор. Обяснихме какви ще са практическите измерения на еврото за тях. Бяха предприети и мерки за преодоляване на някои от най-големите опасения сред населението, като например, че цените ще се повишат. Бяха положени много усилия за повишаване на прозрачността на ценообразуването както преди, така и след присъединяването към еврото. Трябваше да се уверим, че преходът ще протече гладко от техническа гледна точка“, отбеляза още Михал Хорват.
На въпрос за затруднения за гражданите и бизнеса през първите няколко месеца от въвеждането на единната европейска валута, той заяви, че подобни не е имало. „Всъщност всичко мина дори по-добре от очакваното. По това време Европейската комисия изготвяше редовни доклади относно въвеждането на еврото, за това как се развиват различните елементи от процеса, а след известно време тези доклади станаха много скучни, тъй като нямаше проблеми, които да се налага да бъдат разглеждани. Всичко мина много, много гладко“, разказва той.
„Трябва да се има предвид, че ние влязохме в еврозоната в момент, когато светът и Европа навлизаха в период на криза (световната финансова криза от 2008-2009 г. – бел. ред.). Тогава лихвените проценти се определяха на базата на много фактори. Имаше официална политика, но и много несигурност (...) Имаше спад на реалните доходи, голяма несигурност за домакинствата, много малко инвестиции в икономиката, включително и в сектора на жилищното строителство. Всички тези фактори засенчиха всякакви притеснения, които хората може да са имали, например за пазарни балони и т.н., които всъщност не се материализираха“, допълни Хорват.
В заключение той определи влизането на Словакия в еврозоната като успех. „Определено е успех. Населението подкрепя еврото с огромен ентусиазъм. Словаците са сред най-ентусиазираните по отношение на еврото в цялата еврозона“, смята главният икономист на централната банка, според когото „функционирането на еврото е напълно безпроблемно от самото начало на въвеждане в Словакия. В действителност икономиката е изправена пред много предизвикателства, но никое от тях не е пряко свързано с еврото, а с много други неща, имащи връзка с текущата икономическа ситуация в страната“.