Eврото не e единственото условие за привличане на преки чуждестранни инвестиции, каза търговският съветник на австрийсото посолство Филип Купфер

Австрийският бизнес подкрепя изцяло членството на България в еврозоната, тъй като единната валута улеснява търговията, намалява административните пречки и е силен сигнал за стабилност към международните инвеститори. Това заяви Филип Купфер, търговски съветник при посолството на Австрия в България, при представянето на резултатите от годишното проучване за нагласите на австрийските дългосрочни инвеститори в страната.
По думите на Купфер еврото е актив за международния бизнес, тъй като прави вноса и износа по-евтини и предвидими. Членството в еврозоната насърчава притока на преки чуждестранни инвестиции, но не е единственото условие за тях, като пред България остават редица структурни предизвикателства.
Анкетата на „Адвантидж Оустриа“ (Advantage Austria) е проведена през октомври и ноември 2025 г. сред 100 мениджъри на австрийски компании, опериращи в България. Данните показват по-стабилна и по-оптимистична оценка за икономическата среда спрямо 2024 г. Делът на мениджърите, които очакват подобрение на икономическия климат през следващите 12 месеца, нараства до 23 на сто при 13 на сто година по-рано.
„Българската икономика се развива много добре и беше сред най-бързо растящите в ЕС през последните тримесечия на 2025 г., с ръст от 3,4 и 3,2 на сто“, посочи Купфер. Той обясни подобрените нагласи и със сигналите за възстановяване на германската и австрийската промишленост, както и с присъединяването на България към еврозоната.
Проучването отчита и по-оптимистични очаквания за корпоративните показатели. Близо половината от анкетираните (49 на сто) очакват по-високи обороти през 2025 г., а 42 на сто – повече поръчки (срещу 37 процента година по-рано). Повишаване на натоварването на производствения капацитет очакват 36 на сто от участниците. С превес са и онези, които заявяват, че ще запазят или ще увеличат броя на своите служители и размера на планираните инвестиции.
Традиционно анкетата откроява силните и слабите страни на България като инвестиционна дестинация. 
Сред основните предимства на България като инвестиционна дестинация австрийските мениджъри открояват данъчната система, качеството и наличността на местни доставчици, достъпа до кредити и капитал, както и навременното плащане. Разходите за труд обаче вече не се възприемат като водещо конкурентно предимство. По думите на Купфер заплатите в страната са нараснали с около 66 на сто в периода от третото тримесечие на 2021 г. до третото тримесечие на 2025 г.
Като основни слабости на бизнес средата се посочват корупцията и престъпността, бюрокрацията, инфраструктурата, недостигът на работна ръка, както и липсата на достатъчна политическа стабилност и предвидимост на икономическата политика. Според 96 на сто от анкетираните борбата с корупцията остава сериозен проблем.
Анкетата разглежда и нагласите към внедряването на изкуствен интелект, като преобладава мнението, че продуктите и услугите, базирани на ИИ, ще се развиват бързо.
 По време на събитието бяха представени и данни за дейността на водещи австрийски компании в България.
От „ИВиЕн България“ съобщиха, че За последните 20 години „ИВиЕн България“ е инвестирала около 1,2 млрд. евро, съобщи Доминик Ярмер, изпълнителен директор на дружеството. Акцент в представянето му беше и сведеният показател на средногодишното прекъсване на електрозахранването за домакинствата в България до под 1 час, спрямо 630 минути през 2005 година. Този параметър е по-добър спрямо Хърватия, Румъния, Сърбия и Италия. 
От „Билла България“ отчетоха заетост от 5600 души и планирани инвестиции от над 43 млн. евро за 2026 г., като част от тях ще бъдат вложени в откриването на между 10 и 13 нови магазина, а също така и за реконструкция на 14 от съществуващите обекта.
„Винербергер“ пък обяви приходи от 65 млн. евро за 2024 г. и печалба преди данъци, такси и амортизация е 18 млн. евро,  както и заетост на 270 души. Дружеството разполага с три производствени бази в България – в Луковит (за керамични блокове), до гр. Елин Пелин (за бетонови изделия) и в Ботевград (за пластмасови тръбни системи). 
На срещата присъства и Николай Банков, който информира за принудителното спиране на производствена линия на завода на „Кроношпан“ във Велико Търново, като подчерта, че инвестициите на компанията в обекта възлизат на около 300 млн. евро и осигуряват пряка заетост на 300 души. Банков увери, че миризмите не са опасни за човешкото здраве и са в резултат на сушенето на дървесината. Приходите, които компанията реализира от тази линия, възлизат на 100 млн. евро за последните 20 месеца.