Фабио Панета предупреди за риск от резки пазарни корекции заради оптимистичните оценки на компаниите в сектора на изкуствения интелект

Прекалено оптимистичните оценки на технологичните компании могат да направят финансовите пазари уязвими към резки корекции, предупреди членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) и управител на „Банка д’Италия“ (Banca d'Italia) Фабио Панета, цитиран от Блумбърг.
В своя реч днес Панета посочи, че настоящите цени на активите отразяват оптимистични очаквания за бъдещата рентабилност на изкуствения интелект (ИИ). Тези оценки улесняват набирането на капитал и подкрепят инвестициите на технологичните компании, но създават риск от резки пазарни спадове, ако очакванията не се оправдаят. Според него неотдавнашните колебания при технологичните акции показват тази уязвимост.
Предупреждението е дадено на фона на многомилиардните инвестиции в изкуствен интелект, които засилват дебата дали пазарните оценки са прекомерно високи и как евентуална рязка корекция би се отразила на световната икономика.
Панета подчерта, че за паричната политика ще бъде важно не само въздействието на технологията върху производителността, но и разпределението на икономическите ползи от нея. То ще влияе върху съвкупното търсене и в крайна сметка върху инфлацията.
По изчисления на италианската централна банка широкото внедряване на изкуствен интелект в Италия би могло да ускори годишния растеж на производителността на труда с повече от един процентен пункт. Сроковете, мащабът и начинът, по който тези ефекти ще се пренесат към икономиката, обаче остават силно несигурни, посочи Панета.
Ако технологията създава предимно нови задачи и повишава очакваните доходи от труд, домакинствата могат да се почувстват по-заможни и по-уверени в бъдещето. Това би стимулирало потреблението наред с инвестициите и би могло да направи инфлацията по-устойчива, обясни той.
При преобладаваща автоматизация обаче несигурността за работните места и заплатите може да насърчи домакинствата да спестяват повече и да ограничават потреблението. По-слабото търсене тогава би компенсирало част от инвестиционния подем и би ускорило проявяването на дефлационните ефекти на изкуствения интелект.
Европейските централни банкери многократно са подчертавали, че Европа не бива да изостава в развитието на технологията. По-рано този месец президентът на „Бундесбанк“ (Bundesbank) Йоахим Нагел определи изкуствения интелект като проверка за бъдещето на Европа.