ФАО представя нов домейн с данни за проследяване на тенденциите в селскостопанските изследвания и разработки


Обществено ориентираните системи за научноизследователска и развойна дейност в селското стопанство нарастват със среден годишен темп от 1,8 на сто през последните две десетилетия, достигайки 50,4 милиарда долара през 2023 г., а броят на изследователите в сектора расте още по-бързо. Това показват нови данни, представени днес от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Числата показват относителен скок от 2009 г. насам след бавно нарастване през първото десетилетие на хилядолетието.
Констатациите идват от нов домейн с данни, достъпен за всички в портала ФАОСТАТ (FAOSTAT) на ФАО - най-изчерпателната база данни в света за селскостопански теми. Новата услуга представлява развитие, разширяване на обхвата и честота, както и техническо подобрение на услуга, започнала през 1981 г. съвместно между Международния институт за изследване на политиките в областта на храните (IFPRI) и бившата Международна служба за национални селскостопански изследвания (ISNAR). Благодарение на безвъзмездна финансова помощ от фондация „Гейтс“ дейността е върната обратно под егидата на ФАО с цел нейното институционализиране сред държавите членки.
Показателите за наука и технологии в селското стопанство, като тези в новия домейн на ФАОСТАТ, са търсени за оценка на резултатите и въздействието на научните изследвания, както и за определяне на приоритети в политиките и инвестициите за увеличаване на растежа и производителността. Научноизследователските и развойни дейности в областта на селското стопанство са свързани с понижаване на цените на храните и висока икономическа възвръщаемост. Те са все по-важни за подобряване на ефективността при използването на ресурсите, намаляване на въглеродния отпечатък и производството на повече продукция с по-малко ресурси (земя, труд и препарати), както и за адаптиране на ключови култури към променящите се условия на околната среда.
„Този нов домейн ще засили основаното на доказателства разработване на политики и застъпничество за по-ефективни системи за селскостопански изследвания. Той запълва дългогодишна празнина, като за първи път предоставя редовна, глобално съгласувана рамка за наблюдение на научноизследователските и развойни дейности в селското стопанство. Това представлява важен етап, който позволява на страните да определят и проследяват ангажиментите си за инвестиционен и изследователски капацитет чрез хармонизирана мярка за национални усилия, които генерират ползи за всички, признавайки науката и технологиите като глобално обществено благо“, каза главният статистик на ФАО Хосе Росеро Монкайо.
Данните са достъпни онлайн, а придружаващ аналитичен документ представя глобални, регионални и национални тенденции в публичните селскостопански научноизследователски и развойни дейности от 2004 до 2023 г. Данните са налични за повечето от 120-те държави членки на ФАО, като по-късно през годината ще бъдат добавени още.
Документът също така подчертава промените във времето както в капацитета за научни изследвания, така и в разходите, както и постоянните неравенства в мащаба и интензивността на инвестициите между националните системи за селскостопански изследвания.
Ключови констатации
През 2023 г. в световен мащаб еквивалентът на 316 000 експерти на пълен работен ден са били ангажирани в публични системи за научноизследователска и развойна дейност в селското стопанство, в сравнение с 204 000 през 2004 година.
Измерени по постоянни паритети на покупателната способност от 2015 г., глобалните публични разходи в този сектор възлизат на 50,4 милиарда долара в сравнение с 35,9 милиарда долара през 2004 година.
Азия заема най-голям дял, като през 2023 г. там са разположени 45 на сто от световните селскостопански изследователи, следвана от Европа с 24 на сто, Северна и Южна Америка с 14 на сто, Африка с 13 на сто и Океания с 3 на сто.
Тенденциите в сектора варират рязко, като най-високият темп на растеж за периода се отчита в Централна Азия, докато най-голям спад се наблюдава в Южна Африка.
Разходите за публична научноизследователска и развойна дейност в селското стопанство показват сходна тенденция, като Азия представлява 48 на сто от общата сума в световен мащаб, следвана от Северна и Южна Америка с 22 на сто, Европа с 20 на сто, Африка с 8 на сто и Океания с 3 на сто.
Най-бърз ръст на разходите за периода е отчетен в Централна Азия, следвана от Източна и Южна Азия, докато Южна Европа регистрира най-голям спад.
Съотношението на селскостопанските изследователи на 100 000 заети в земеделието варира значително по света - от 5 до 1692. Държавите са изразходвали средно около 1,3 на сто от добавената стойност, генерирана в техните аграрни сектори, за научни изследвания, със средна стойност от 0,6 на сто. Страните с най-високи стойности включват Белгия, Дания, Швейцария, Република Корея и Словения.
Различията между страните отразяват множество променливи, включително нивата на националния доход, размера на селскостопанския сектор, търговската динамика и въпроси, свързани с мащаба. Подробните данни на ФАО ще позволят по-подробен и по-контекстуално надежден анализ на нуждите и най-добрите практики в стремежа към устойчиви агрохранителни системи.

Лондон

ЕБВР предоставя 250 млн. евро зелен заем на „НЕПИ Роккасъл“ за устойчиви инвестиции в имоти в Централна и Югоизточна Европа, включително и в България

От Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предоставят 250 млн. евро под формата на зелено заемно финансиране на „Ен...

Старбейз

Инвеститорите на дребно за първи път продадоха акции на „СпейсЕкс” в петък

Инвеститорите на дребно, които в продължение на седмици подкрепяха акциите на „СпейсЕкс“ (SpaceX) след първичното публично предлагане на компанията, за...

осло

Инфлацията в Норвегия се ускори до 3 на сто през юли, сочат статистически данни

Инфлацията в Норвегия се ускори през юли спрямо достигнатото през юни четиримесечно дъно, сочат публикувани днес данни от статистическата служба...

Утрехт

Нидерландската промишленост отбелязва значителен ръст благодарение на машиностроенето, сочат данни на статистиката

През юни нидерландската промишленост отбеляза значителен ръст. Производството е нараснало с 4,6 процента в сравнение със същия месец миналата година,...

Франкфурт на Майн

Цените на търговските имоти в Германия отново поеха надолу през второто тримесечие, докато жилищата поскъпват с по-бавен темп

Цените на търговските имоти в Германия са се понижили през второто тримесечие на 2026 г., с което е прекъснато крехкото...

Мюнхен

Ценовият шок от конфликта в Близкия изток засяга най-силно по-бедните домакинства в Германия, съобщи институтът „Ифо”

Поскъпването на стоките и услугите вследствие на войната в Близкия изток засяга значително по-силно домакинствата с ниски доходи в Германия,...