ФАО пусна нови насоки за наблюдение на грипа при говедата заради зачестилите случаи на заразяване с птичи грип

На фона на вълна от докладвани инфекции с птичи грип при говеда и други бозайници, Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) пусна нови насоки за приложение на ефективни програми за наблюдение за ранно откриване на грип при говеда, пише ФАО.
От появата си преди повече от две десетилетия, вирусът на високопатогенната инфлуенца по птиците (HPAI) H5N1 еволюира в различни клонове. Clade 2.3.4.4b, открит за първи път през 2021 г., демонстрира значителна способност да заразява широка гама от видове, включително диви и домашни птици, а отскоро - сухоземни, и морски бозайници, включително тигри, мечки, тюлени, домашни котки и кучета. Регистрираните огнища при млекодайни говеда през 2024 г., заедно със случаите сред работници във ферми, които са в контакт със заразени говеда, подчертават спешната необходимост от укрепване на системите за наблюдение.
ФАО посочва в новата си публикация, че очаква разпространението от птичи грип при говеда (и вероятно предаването му от едър рогат добитък на хора) да се случи и в други страни.
Новите насоки на ФАО следват предишна техническа публикация, обобщаваща възникващата ситуация, пропуските в знанията и препоръчителните действия за управление на риска. Те подчертават критичната роля на ефективните системи за пасивно наблюдение, които насърчават докладването на предполагаеми случаи от фермери и ветеринари. Подобреното докладване трябва да се съсредоточи върху зони с висок риск, като тези с големи популации от домашни птици/млекодайни говеда или с дейност на мигриращи птици. Трябва да се обмисли използването на неофициални източници, включително промени на пазарните цени, социални медии и мрежи на общността, пише ФАО.
Насоките са предназначени да подобрят ранното откриване на вторични събития и да подкрепят основани на доказателства мерки за контрол на болестта, целящи да помогнат на фермерите да оптимизират използването на ограничените ресурси чрез съществуващи дейности за наблюдение. Тези препоръки имат широко приложение и за други видове животни, отглеждани във ферми.
Какво се знае и какво да се направи
Някои заразени животни показват тежки клинични признаци и висока смъртност. Признаците, наблюдавани при засегнатите говеда, включват намалено производство на мляко, сгъстено мляко, подобно на коластра, намален прием на храна, летаргия, треска и дехидратация. При някои животни обаче инфекцията може да доведе до липса на клинични признаци, което я прави потенциално трудна за откриване.
Остава да се разбере много относно предаването на HPAI H5N1 на говеда, но изглежда, че то се дължи основно на движението на заразени говеда, на персонал или на оборудване, споделени между фермите. Доказателствата също така предполагат, че са се случили събития между заразените млечни ферми и близките птицеферми. Други видове също са засегнати, включително котки и мишки, а има случай и на предаване на болестта от домашни птици към прасета. Дори ако прасетата не показват признаци на заболяване, те представляват повод за безпокойство, тъй като могат да катализират генетично пренареждане на птичи и човешки грипни вируси, потенциално създавайки нови щамове с пандемичен потенциал.
Препоръките на ФАО предлагат минималната цел на надзора за всички страни да бъде бързо откриване на случаи на разпространение на HPAI H5N1 от птици към нептичи видове, включително говеда. Ако бъдат открити, ветеринарните и здравните специалисти трябва да бъдат подготвени за бърза реакция, да затегнат мерките за намаляване на риска и да генерират доказателства в подкрепа на вземането на решения и политиката.
Основните, но ефективни системи за наблюдение започват с насърчаване на фермерите да докладват сами предполагаеми заболявания и да се възползват от рутинните ветеринарни посещения във фермите. Тези системи могат да бъдат разширени чрез опортюнистично тестване по време на кампании за ваксиниране, мониторинг на доклади от общности и индустриални групи за намалено производство на мляко, възприемане на базирани на риска стратегии за вземане на проби.
Тези стратегии трябва да вземат предвид фактори като география, модели на миграция на диви птици, сезонност, животински популации и клинични наблюдения по цялата верига на млечните продукти. В случай, че бъде потвърден случай на HPAI H5N1 при крава, органите за обществено здравеопазване трябва да бъдат незабавно информирани и да бъдат започнати разследвания, за да се определи дали работниците във фермата и други лица в близък контакт са били изложени или заразени.
За най-новата информация относно ситуацията с птичия грип при животните в световен мащаб вижте актуализацията на глобалните вируси на птичия грип на ФАО със зоонозен потенциал и докладите за ситуацията на Световната организация по здравеопазване на животните (СОЗЖ).