ФАО събра в сборник 100 забравени храни, които могат да спасят Африка от глад

Нов "Компендиум на забравените храни в Африка" има за цел да идентифицира така наречените храни-сираци, които много често са "местно адаптирани и по-малко придирчиви от чужди сортове" като царевица, ориз или пшеница. Съставен от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) в партньорство с Форума за селскостопански изследвания в Африка (FARA), сборникът представя 100 примера за пренебрегвани местни храни, които имат потенциала да осигурят устойчиво така необходимите хранителни вещества на различни общности в Африка, пише ФАО на интернет страницата си.
Според Организацията на ООН, Африка парадоксално разчита на вносна храна и е дом на непропорционално голям дял от гладуващите в света, като в същото време може да се похвали с потенциала да бъде глобална житница и хранителна суперсила. Част от осъзнаването на този потенциал зависи от оползотворяването на огромния набор от хранителни култури на континента, които са били изтласкани от сцената от основни световни храни, произведени другаде.
Те включват традиционни местни храни като фъстък от областта Бамбара и гълъбов грах, суперхрани като фонио или плодове от баобаб, както и натурализирани богати на витамини култури като амарант или таро.
Компендиумът е проучване на обхвата и първа стъпка в това, което ще бъде "изчерпателна идентификация и характеризиране на забравени храни в Африка", според Абебе Хайле-Габриел, помощник-генерален директор и регионален представител за Африка на ФАО, и Агрей Агумя, изпълнителен директор на Форума за селскостопански изследвания в Африка. И двамата лидери дадоха да се разбере, че въпреки че настоящият списък може да бъде разширен с течение на времето, ключовият лакмусов тест е генерирането на повишено внимание и финансиране от страна на изследователи и специалисти по развитие на селското стопанство, способни да насочат пионерските инвестиции в устойчива трансформация на хранително-вкусовата промишленост.
Стоте примера, събрани в Компендиума, с изображения, агроекологична пригодност, агрономически изисквания и хранителни качества, са избрани след първоначално проучване на експерти в Африка, чиито специалности варират от развитие на веригата на стойността до генетично подобрение.
Насърчаване на съживяването
Проектът, започнат като инициатива между ФАО и Африканския съюз, също така се вписва добре във Визията за адаптирани култури и почви (VACS), по-нов проект, ръководен от ФАО и Държавния департамент на САЩ, който е силно насочен към използване на местните селскостопански продукти и техники на Африка.
"Тези проекти се движат заедно и ще работят заедно, особено след като Визията за адаптирани култури и почви е доста фокусирана върху подобряването на семената и разработването на устойчиви и по-високодобивни сортове от осиротелите култури", посочи Мхумузи Сукати, старши служител по храните и храненето в Регионалния офис на ФАО за Африка и водещ автор на изданието.
Създаване на компендиума, публикуван заедно с придружаващ том, който обяснява инициативата, предизвика оживени спорове относно критерии и терминология. Всъщност в крайна сметка бяха използвани девет основни етикета: традиционен, забравен, второстепенен, пренебрегнат, недостатъчно използван, осиротял, недоразвит, мамещ глада и за бедни хора.
Други идеи от различни експерти са да се нарекат тези култури "възможни", като се има предвид техният потенциал да трансформират африканските хранително-вкусови системи, за да бъдат по-ефективни, приобщаващи, издръжливи и устойчиви, за по-добро производство, хранене, околна среда и живот, без да изоставят никого, в съответствие със стратегическата рамка на ФАО 2022-2031 г.
Никоя селекция не може да бъде перфектна от самото начало и списъкът ще бъде постоянно актуализиран, като горските продукти вероятно ще заемат по-видно място с времето, когато инициативата набере скорост.
Понякога храните са относително забравени поради прогресивна загуба на културен имидж в лицето на по-екзотичните вносни храни, а понякога изобщо не са забравени или пренебрегнати, но - като маниока или манго - остават традиционни култури, използвани на местните пазари и неизползвани в глобалнат търговия. Обща характеристика обаче е, че те са получавали малко или никакво политическо и изследователско внимание досега.