Федералният бюджет на Германия за 2026 г. е крайно неясен по отношение на инвестиционните разходи и въпреки предвидените за идната година 56,1 милиарда евро в категорията „Инвестиции“ спрямо 62,7 милиарда евро през 2025 г., голяма част от тези средства се отнасят до позиции със съмнителен инвестиционен характер. Това отчита мюнхенският институт „Ифо (Ifo) в проучване, изпратено до БТА. „Голяма част от разходите, обозначени като инвестиции в бюджета, всъщност не са продуктивни бъдещи разходи, а скрити субсидии“, казва изследователят на „Ифо“ Емили Хьослингер.
Десетте най-големи инвестиционни позиции през 2026 г. са на стойност 24,4 милиарда евро или 43,1 на сто от общите инвестиционни разходи и включват множество позиции, които не са предназначени за изграждане или поддръжка на инфраструктура. Те обхващат 7,6 милиарда евро заеми за фондове за социално осигуряване и 6,85 милиарда евро за международна помощ, гаранции и компенсации.
Всъщност от десетте най-големи инвестиционни позиции само около 5,8 милиарда евро са разпределени за инфраструктурни инвестиции - например в магистрали и железопътни линии. Допълнителни 2,65 милиарда евро са предназначени за социални жилища. Освен това 1,5 милиарда евро са вписани като провизии за неизразходвани инвестиционни средства, счетоводна категория, която увеличава коефициента на инвестициите с неизразходвани средства от предходната година.
„Спадът в традиционните инвестиции в строителния сектор ясно показва, че германското правителство все повече завишава инвестиционната си статистика със специални ефекти“, обяснява Хьослингер. Преди пандемията мерките в строителния сектор все още бяха 20 на сто от инвестиционните разходи: през 2025 и 2026 г. тази цифра е само около 10 на сто. От друга страна финансираните кредитни позиции, които са освободени от дълговата спирачка като например заеми за фондове за социално осигуряване или „Дойче бан“ ( Deutsche Bahn) отбелязват ръст. „Многото позиции в по-голямата си част не са ясно обозначени или общо над 700, изкривяват картината на инвестиционната дейност на правителството и затрудняват честната дискусия относно устойчивостта на публичните финанси“, казва Хьослингер.