Преговарящите ще се срещнат в Баку идния месец, за да се споразумеят за нова финансова цел, която да замени сегашния ангажимент на богатите държави да предоставят по 100 млрд. долара всяка година за финансиране на борбата с изменението на климата на развиващите се страни.
На ключова среща преди КОП29 миналата седмица страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата за първи път се съгласиха, че мащабът на нуждите е в размер на трилиони долари, заяви главният преговарящ на председателството на КОП29 Ялчин Рафиев.
Той обаче добави, че реалистичната цел за това, което публичният сектор може да осигури и мобилизира, е в размер на "стотици милиарди".
С оглед на това, че изменението на климата подхранва все повече бедствия - от урагани до екстремни горещини - развиващите се страни твърдят, че са необходими повече средства, за да могат да се адаптират към глобалното затопляне и да намалят собствените си емисии, като инвестират във възобновяеми източници на енергия.
Глобалните температури са се повишили с около 1,3 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, а 2024 г. е напът да бъде най-топлата година в историята. Учените предупреждават, че целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над тези равнища трудно може да бъде постигната, без по-активни действия.
Очаква се повече от 100 световни лидери да се включат в преговорите в Баку, като до средата на октомври са регистрирани 61 президенти, 38 министър-председатели и 2 престолонаследника, съобщиха за Ройтерс от председателството на КОП29.
На миналогодишната среща на върха на ООН за климата в Дубай присъстваха повече от 160 световни лидери.
"Макар че държавите имат общи, но диференцирани отговорности, те трябва да оставят настрана разногласията, да спрат да се обвиняват взаимно и да намерят обща основа. Не можем да си позволим да губим време в определяне на това кой е виновен за глобалното затопляне или кой е причинил повече вреди на околната среда", заяви президентът на Азербайджан Илхам Алиев.